spacebg covers

астероид ли е веста или не е- на 29 март 1807 г немския астроном хайнрих в
Мисия: Dawn - изследване на Веста и Церера


Астероид ли е Веста или не е?

На 29 март 1807 г. немския астроном Хайнрих Вилхелм Олберс открива Веста като точка светлина в небето. Двеста и четири години по-късно, космическия кораб "Даун" се готви да се вмъкне в орбита около този интригуващ свят, който учените все още се чудят как да го класифицират.

Веста най-често се нарича астероид, защото се намира в главния астероиден пояс между Марс и Юпитер. Но по-голямата част от обектите в пояса са не повече от 100 км широки или са по-малки в сравнение с Веста, който е около 530 километра в диаметър. В доста отношения Веста прилича повече на планета, отколкото на астероид.
Пластовата структура на Веста (ядро, мантия и кора) е основната черта, която прави Веста по-скоро да прилича на планетите като Земята, Венера и Марс, отколкото на астероид. Подобно на планетите, Веста е разполагал с достатъчно радиоактивен материал, който е освобождавал топлина, която разтапя скалите и предизвиква леките елементи да изплават към повърхността а по - тежките да останат в ядрото. Учените наричат този процес диференциация.

Том МакКорд и колегите му (от екипа на мисията "Даун") са били първите, които откриват, че Веста се разграничава от останалите астероиди, когато използват специални детектори на телескопите си през 1972 год. с които откриват подписите на базалт. Това означава, че тялото е трябвало да бъде стопено в даден момент.

Официално Веста е "малка планета" - орган, който обикаля около слънцето, но не е подходящ нито за планета нито за комета. Но има повече от 540 хиляди малки планети в нашата Слънчева система, така че този етикет не отличава много Веста. Другата алтернатива е "планета - джудже" към която категория спада Церера - втората цел на мисията "Даун", но Веста не може да се квалифицира като такава. Веста не е достатъчно голяма за да попадне в тази категория.

Затова учените от мисията "Даун" предпочитат да мислят на Веста като протопланета защото е плътна, има слоеста структура, обикаля около слънцето и се е образувала по същия начин като Меркурий, Венера, Земята и Марс, но някак си никога не се е развила напълно. Когато слънчевата система е била много млада и планетите са се сливали една с друга Веста е бил средно голям обект. Но Веста никога не е намерил партньор с който да се слее и да образува по-голямо тяло в слънчевата система. Това може да се дължи на близкото присъствие на Юпитер, чиято мощна гравитация разделя двойките които искат да се слеят.

Други скали от тази област, са се сблъскали с Веста и са изхвърлили части от него. Тези отломки в астероидния пояс са известен като "Вестоиди". Но никога Веста не се е сблъскал с нещо, което има достатъчно големи размери за да го разруши и затова е останал непокътнат. В резултат на това, Веста е консервирал информация от ранните епохи.

"Тази протопланета е оцеляля от бомбардировките в астероидния пояс над 4,5 милиарда години, което прави повърхността и вероятно най-старата планетарна повърхност в Слънчевата система", каза Кристофър Ръсел главен изследовател на Даун. "Проучването на Веста ще ни даде възможност да напишем много по-добре историята на бурната младост на Слънчевата система."

Учените и инженерите проектират генерален план за изследване на тези особености на Веста. Когато Даун пристигне около Веста през юли, южния полюс ще бъде изцяло осветен от слънчевата светлина, което ще даде възможност да се изследва огромния кратер разположен там. Този кратер може да разкрие строежа на Веста, също и как тялото се е развило след образуването. Космическия апарат ще направи много измервания, включително ще събере данни с висока резолюция за повърхностния състав, релеф и текстура. Също така, кораба ще измери гравитационното поле на Веста за да научим повече за вътрешната структура.

Източник: НАСА

  • 1416
  • 0
  • Mar 17, 2012

Коментар
Подобни публикации