Великите обсерватории на НАСА ще работят заедно за да наблюдават най-ранната вселена
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Увеличаване Това са четири от целевите групи галактики, които са част от амбициозна нова програма наричана "граница на полето". Великите обсерватории на НАСА ще работят заедно за да наблюдават тези комически структури по изцяло нов задълбочен начин. Image Type: Astronomical/Annotated

 

Великите обсерватории на НАСА ще работят заедно за да наблюдават най-ранната Вселена. Работейки заедно, те трябва да са в състояние да видят галактики, които са около 100 пъти по-бледи от това, което на Хъбъл, Спицер и Чандра могат да видят по отделно.

Тази амбициозна програма за сътрудничество се нарича "граница на полето". Астрономите ще прекарат следващите три години вглеждайки се в шест масивни галактически купа. Учените се интересуват не само от това, което е вътре в клъстерите, но и от нещата, които са далеч зад тях. Гравитационните полета на клъстерите концентрират светлината от далечния галактичен фон, който би бил ненаблюдаем, ако ги нямаше.

Астрономите очакват, че новите наблюдения ще разкрият популации от никога досега наблюдавани галактики, които са съществували, когато Вселената е била само на няколко стотин милиона години. Данните от Хъбъл и Спицер ще бъдат комбинирани, за да се измерят разстоянията и масите на галактиките. Рентгеновата обсерватория "Чандра" ще определи силата на гравитацията или тежестта на клъстерите, също ще идентифицира фонови галактики с масивни черни дупки в тях.

Освен това, високата разделителна способност на Хъбъл ще бъде използвана, за да се проследи разпределението на тъмната материя в рамките на куповете. Провеждането на новите наблюдения ще бъдат много по-голямо предизвикателство за изследователите, отколкото всяко предишно подобно наблюдение. До момента всички дълбоки наблюдения проведени с двете обсерватории се отличават с изключителен успех.

Нещо повече, галактиките, наблюдавани при предишни ултра-дълбоки проучвания са само най-масивните в тези епохи. Обикновените галактики, които в крайна сметка ще се превърнат в такива като нашата, са много по-бледи. Без помощта на големите природни телескопи в космоса, астрономите ще трябва да изчакат новостроящият се "James Webb Space Telescope". В действителност, новата граница предлага на учените да се промъкнат там, където Webb ще наблюдава рутинно, когато заработи в космоса през 2018 година.

Първият обект който предстои да бъде изследван е "Клъстерът на Пандора" (Abell 2744), който и преди е бил обект на наблюдение от всичките големи обсерватории, но не е бил подложен на дълбочината на новите изследвания. Гигантския клъстер изглежда е резултат от едновременното скупчване на най-малко четири отделни по-малки галактични купа, които се преплитат за период от 350 милиона години.

Увеличаване Credit: ESA/Hubble & NASA

Проксима Кентавър се намира в съзвездието "Кентавър" и тя е най-близката до Слънцето звезда в галактиката. Разстоянието да нея е малко повече от четири светлинни години. Въпреки че изглежда доста ярка в изображенията от Хъбъл, както може да се очаква от най-близката звезда до Слънчевата система, Проксима Кентавър не се вижда с просто око. Нейната яркост е много ниска, която е доста малка в сравнение с други звезди, а масата и е само около една осма от масата на Слънцето.

Въпреки това, от време на време, яркостта и се увеличава. Проксима принадлежи към класа звезди, склонни към пристъпи. Това означава, че конвективните процеси в тялото на звездата предизвикват случайни и драматични промени в яркостта. Тези процеси не се отличават само с брилянтни изблици, а действат също в комбинация с други фактори. Това означава, че Проксима Кентавър се отличава с много дълъг живот. Астрономите прогнозират, че тази звезда ще остане в средна възраст - или в така наречения "основен цикъл" цели 4000 милиарда години, което е около около 300 пъти възрастта на сегашната Вселена и 1000 пъти повече от възрастта на Слънцето.

Тези наблюдения са били направени с помощта на "Wide Field Planetary Camera 2" на Хъбъл (WFPC2). Проксима Кентавър всъщност е част от тройна звездна система. Нейните другари са Алфа Кентавър A и B, които са извън изображението.

Въпреки, че по космическите стандарти тази звезда е нашият непосредствен съсед, Проксима Кентавър остава точков обект, дори през погледа на най-мощните телескопи. Това е намек за гигантската скала по която се измерва Вселената около нас.

Увеличаване Credit: NASA, ESA, and the Hubble Heritage Team (STScI/AURA)

Това ново изображение от Хъбъл показва, че интересната комета "ISON" все още е непокътната. Някои прогнози сочат, че ядрото на тази комета трябва да се разпадне, когато Слънцето го загрее. Кометата ще премине най-близо до Слънцето на 28 ноември.

На това изображение се вижда, че ядрото все още е цяло. Ако се разпадне, Хъбъл ще бъде в състояние да види множеството фрагменти. Освен това, комата или главата на кометата около ядрото е симетрична и гладка. Това най-вероятно няма да е така, ако клъстери от малки фрагменти летят заедно. Също така, полярната струя от прах забелязана за първи път в снимки от Хъбъл направени през април, вече не се забелязва и вече може да се смята че е изчерпана.

Това цветно изображение е комбинация от други две, направени през два филтъра на телескопа. Комата се появява в зеленикаво-син цвят, което се дължи на отделяните газове. Опашката е червеникава поради натрупването на прах изтичаща на разстояние от ядрото. Опашката се оформя когато праховите частици се отблъскват от налягането на слънчевата светлина. В момента кометата е от вътрешната страна на орбитата на Марс на около 256 милиона км от Земята. Очакванията са, тя да се доближи най-близо до нас на 26 декември, когато разстоянието до нея ще бъде 62 милиона км.

Увеличаване Това изображение от Хъбъл показва най-отдалечената галактика във Вселената с окончателно определено разстояние. Обектът е наречен "z8_GND_5296" и неговият изцяло червен цвят е предупреждение за астрономите, че вероятно се намира изключително далеч. Наблюдавайки него, всъщност се изследва ранен период от време след Големия взрив. Астрономите са измерили точното разстояние до него с помощта на телескопа "Кек I" оборудван с новия спектрограф "MOSFIRE". Те са открили, че тази галактика се наблюдава около 700 милиона години след Големия взрив, когато вселената е била само 5 на сто от сегашната си възраст - 13,8 милиарда години. Credit: NASA, ESA

---

• 2077
• 0
• Nov 4, 2013

---

Коментар