spacebg covers

Даун приближава Церера
Мисия: Dawn - изследване на Веста и Церера


Увеличаване Първото изображение на Церера от мисията "Даун". Снимката е направена на 1 декември, 2014 год. разстоянието е 1.2 милиона километра. NASA / JPL / UCLA / MPS / DLR / IDA

В момента, космическият кораб се намира точно от противоположната страна на Слънцето и се приготвя за предстоящата среща, която ще се състои на 15 март.

Церера за разлика от Веста, но подобно на Плутон, е класифицирана като "планета-джудже". Основен виновник за това, са нейните размери. Планетата е с диаметър около 950 км, което я прави почти два пъти по-голяма от Веста.

Церера е най-малката от всички планети джуджета в слънчевата система, но тя е един клас по-горе от всички големи астероиди, защото притежава една отличителна черта - тя е кръгла.

Тази кръглост ясно си личи и на най-новото изображение от Даун и тя говори прекалено много за един геолог. Да си кръгъл, означава че силата на гравитация е преодоляла якостта на материалите и е принудила повърхността да бъде относително еднаква спрямо ядрото. Този процес на заглаждане, с течение на времето, произвежда един сферичен свят, който между другото почти по правило е леко издут в екватора. Преоформянето генерира топлина, която често е достатъчна отделни части или дори цялото тяло да се разтопят. Това бележи началото на цяла геоложка епоха от планетарната еволюция. По време на тази топла ера се случва ясната диференциация на ядрото от мантията. По-тежките елементи потъват надолу, формирайки богато на метали и тежко ядро, заобиколено от скалиста и по-лека мантия.

Най отгоре, мантията изстива и се втвърдява давайки началото на кората. По време на изстиването, кората се свива и подобно на едно глобално менгеме притиска горещата мантия под него. Благодарение на това налягане, отделни точки от кората се разпукват и там компресираната магма се излива на повърхността, давайки началото на вукалнизма, релефоформирането и като най-висш геоложки процес - тектониката.

Всичко това се е случило на земеподобните планети и на луната. Въпреки че, по-голямата част от материята изграждаща външните луни е лед, тектоника, криовълканизам, дори диференциация се наблюдава и на всички големи и кръгли луни във външната слънчева система.

Кръглоста на Церера гарантира, че подобна еволюция се е случила и там. Планетата със сигурност ще притежава интересна повърхност, разбъркана или разместена от тектониката и вулканизмът. Остава само да изчакаме пристигането на Даун, когато ще започне разшифроването на тези интересни геоложки записи.

Въпреки че остават още три месеца, сондата всъщност е много близо, дори по стандартите на някои мисии може да се смята че е пристигнала. Между Даун и Церера разстоянието в момента е малко повече от милион километра, което не е много далеч. То е повече от два пъти разстоянието между Земята и Луната, но е почти същото, на което Титан обикаля около Сатурн. Може и да е близо, но Даун се движи много бавно, почти като охлюв, и точно тази бавност гарантира, че сондата ще бъде прихваната от гравитацията на планетата и ще позволи успех на начинанието.


  • 1647
  • 0
  • Dec 11, 2014

Коментар
Подобни публикации