spacebg covers

изследването на гигантския астероид -веста- продължава събиранет
Мисия: Dawn - изследване на Веста и Церера


Изследването на гигантския астероид "Веста" продължава.

Събирането на данни вече приключи и учените вече се залавят с техния задълбочен анализ. Освен че съвсем скоро се откри изобилие от хидратиран материал, сега данните сочат че тези интересни минерали са се образували от вода доставена най-вече от малки прашинки, които са бомбандирали вече набъбналия Веста по време на много ранната слънчева система.

Това е коренно различен процес от този, който е депозирал хидратираните материали открити на Луната и може да има последици за теорията описваща формирането на планетите от земен тип, включително и източника на вода за световния океан на Земята.
Увеличаване Тази карта показва наличие на хидратирани минерали на гигантски астероид Веста. Хидратните минерали са изобразени в бяло, а областите с високи концентрации са оградени с жълта пунктирана линия. Данните са получени от спектрометъра на апарата през август 2011 г., от височина 2 7000 километра. Image credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/INAF



Повърхността на Веста е осеяна с различни области обогатени с хидратни материали. Тези райони не са зависими от слънчевата светлина или температурата, както на Луната, а са неравномерно разпределени по повърхността. Това показва, че за тяхното формиране са отговорни древни процеси, които се различават значително от процесите, които се смята, че са отговорни за доставянето на водата на Луната и други безатмосферни тела в Слънчевата система.

Новите открития идват от данните събрани от спектрометъра на Dawn, които допълват наскоро открития водород от гама-лъчевия и неутронен детектор. Техният анализ показва големи регионални с хидроксилни концентрации - един атом водород свързан с един атом кислород, които без съмнение са свързани с геоложките характеристики, включително терени осеяни с древни кратери и един кратер наречен "Oppia".

Смята се, че за нашата Луна, хидроксилите по повърхността се създават непрекъснато от взаимодействието на протоните идващи от слънчевия вятър с най-горните слоеве (няколко метра) от лунната повърхност или с реголитът. Най-високи концентрации са намерени в райони близо до лунните полюси и постоянно сенчестите кратери, където е много студено. Разпределението на хидроксили на Веста обаче, не е зависимо от значителното засенчване или необичайно ниските температури. Освен това се забелязва, че тези области са стабилни във времето, което означава че техния произход не се дължи на краткосрочни процеси.

Хидроксилно богатите региони на Веста като цяло съответстват на по-стари повърхности. Около сравнително големите и млади кратери, хидроксилните залежи са слаби или изобщо липсват, което предполага, че доставянето на това вещество не е един непрекъснат процес.

Данните от комбинирания видим и инфрачервен спектрометър на Dawn предполагат, че голяма част от хидроксилите на Веста са доставени от малки частици от порядъка на няколко сантиметра в диаметър, което е станало през ограничен период от време. Този период е бил в ранните етапи на Слънчевата система, по времето, когато се смята че водата се е депозирала на Земята. "Заледяването на Веста" може да е било по време на най-късния етап от планетообразуването, когато вече оформените големи тела или протопланети са кастрофирали една с друга, катаклизмите от което освен че са придали крайния облик на планетите които виждаме днес, са обогатили междупланетното пространство със значителни количества прах, която е попаднала на Веста.

Наблюденията сочат, че кратера "Oppia" също е хидроксилно богат, но той не е покрит с древния тъмен материал. Това означава че той е геологично млад, от което следва че повече от един механизъм е отговорен за депозирането на хидроксилите по повърхността на астероида.

Произходът на хидроксилите на Веста със сигурност е сложен процес и вероятно не е уникален само за това тяло. Анализа продължава, но за момента Веста предоставя нови прозрения за жизненоважните хидратни материали в основния астероиден пояс и може да предложи нови сценарии относно доставката на тези вещества във вътрешната част на Слънчевата система.
Увеличаване Огромната система от канали, които опасват екваториалната област на целия астероид. До момента водещото мнение е, че тези структури са застиналите сеизмични вълни причинени от сблъсъци с големи тела в миналото. Наличието на канали още повече доближава астероида по морфологична сложност до планетоподобно тяло. Image credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA

  • 1812
  • 0
  • Sep 28, 2012

Коментар
Подобни публикации