spacebg covers

какви са причините за -странния терен- на меркурий-
Мисия: Messenger - изследване на Меркурий


Какви са причините за "Странния терен" на Меркурий?

На този въпрос отговаря блогърката на "Планетното общество" - Емили Лакдауола. Странния терен най-после е датейлно заснет от Месинджър (по-горното изображение). Веднага трябва да се каже, че странния терен се намира на диаметрално противоположната страна на огромния басейн "Калорис". Снимката от Месинджър потвърждава, че този терен изглежда различно от другите области на Меркурий.

Но защо трябва терена диаметрално противоположен на Калорис да изглежда необичайно? Той представлява място от повърхността на Меркурий, което е най-далеч от мястото на въздействието, така че то изглежда че ще бъде най-малко засегнат от огромния удар. Изненадващото обаче е точно обратното; колкото по близо сме до най-далечната точка от удъра, толкова повече ще бъдем засегнати от него. Въздействието образувало "Калорис" действително е произвело забележителни ефекти, но ще бъде много по-лошо да се окажем на точно 180 градуса далеч от въздействие, отколкото да бъдем на 175 градуса например. Има две причини за това.

Първата причина е, че изхвърления от въздействието материал пътува пасивно във всички посоки, като обикаля планетата по балистични траектории. За малки въздействия, тези балистични траектории се проявяват като пръстови депозити около кратера. Но ако въздействието е достатъчно енергично, материалът може да обиколи сферичната планета и ще забележим че след първоначалното разширение, балистичните траектории започват да се сближават отново, докато не се пресекат в диаметрално противоположната точка. Всъщност можем да видим пример за това точно на Меркурий в ярките лъчи на кратера Хокусай. След първоначалното разширение, те започват да се сближават отново, като се срещат на място, диаметрално противоположно на въздействието. И точно там са направили един огромен кратер, сходен с трясъка формирал самия "Хокусай". Ако направим сходство с басейна "Калорис", силите на противоположната на него точка биха били огромни:
Лъчите на кратера "Хокусай" обхващащи цялата планета. Забелязва се, че се събират в диаметрално противоположната точка от повърхността. Credit: NASA / JHUAPL / CIW

Докато изхвърления материал пътува в космоса, има и друга сила която пътува към точката на пресичане но под земята. Въздействието, предизвиква шокови вълни, които много приличат на земетръсните вълни (по-специално на компресионния тип земетръсни вълни наречен P вълни). Удърната вълна пътува пасивно във всички посоки и ако това е всичко, което се случва няма да има нищо специално за диаметрално противоположната точка. Но вълните, подобно на светлинните, звуковите и водните се отразяват и пречупват, когато те достигнат границите между два материала.

Във вътрешността на Меркурий има две основни граници: границата между планетата и пространството (тоест повърхността) и границата между твърдата мантия и разтопеното външно ядро. Шоковите вълни се отразяват от повърхността и променят посоката си към вътрешността, където се зававят и окново се отразяват от течното ядро на Меркурий. В крайна сметка те пътуват във вътрешността и ядрото играе ролята на гигантски обектив, който фокусира ударните вълни към място диаметрално противоположно на въздействието. Вълните се трупат една върху друга и разклащат земята с много по-висока енергия в антипода отколкото само на няколко градуса далеч от него.

Този процес всъщност е записан и на Земята, въпреки че това е рядкост. Сеизмични станции диаметрално противоположни на големи земетресения са регистрирани по-голями от очакваното земно разклащане. Откриването им е рядко по няколко причини. От една страна, Земята не е идеална сфера, така че сближаването не е добро. Също така, трябва да сме много близо до 180 градуса далеч от първоначалния трус и шансовете не са големи там да има сеизмични станции. Също така не помага и факта, че голяма част от земята всъщност е океан и диаметрално противоположната точка може да се окаже под вода.

Източник: Планетно общество

  • 1944
  • 0
  • Mar 18, 2012

Коментар
Подобни публикации