spacebg covers

куриозити се доближава до -glenelg- областта -glenelg-
Мисия: Mars Science Laboratory


Куриозити се доближава до "Glenelg".

Областта "Glenelg" се намира на около 400 метра източно от мястото на кацането. Тя представлява първата научна цел за мисията, където ровърът ще извърши първия щателен анализ на проби взети от повърхността на Марс. Защо точно в "Glenelg"? Защо апаратът просто не взе проби още през първите седмици и вече да е пришпорил към подножията на Шарп, където го очакват залежите от глини, които може би са запечатали свидетелства да отдавна отминала обитаема среда, а може би и на живи организми обитавали много отдавна червената планета?

Отговора на тези въпроси е, защото "Glenelg" е много интересна местност и Куриозити просто трябва да отдели от ценното си време не просто да си "настрои" инструментите там, а за да я изследва. Тази първа научна цел е именувана още "triple junction" (троен възел), защото там се пресичат три вида скални терени.
Увеличаване Това е специално обработено изображение от камерата "HiRISE". Червеникавия терен от ляво съдържа мястото на кацането. От особен интерес са двата вида скални породи в горната лява и долната дясна част на снимката, разликата между които се обуславя от различната температурна инерция която притежават. Точката в която се пресичат трите области е областта "Glenelg", към която ровърът напредва всеки ден. Когато пристигне апарата ще изследва най-напред светлата област, която най-вероятно е образувана от фините депозити на отдавна изчезналата течна вода на Марс. Получените данни са от решаващо значение за по-нататъшния ход на мисията. NASA / JPL / UA / Emily Lakdawalla



Трите вида скални породи се открояват на изображения направени от орбиталната камера "HiRISE". Отделните терени са представени с различни цветове. Местността в която е ровърът, е представена с червеникави нюанси. Горния десен квадрант се заема от по светла област, а надолу в дясно терена преминава в синкави цветове. На изображението единия цвят наистина е червеникав, другият е по-ярък от него, а третия е по-син, но тези разлики са преувеличени.

За да получат тези разлики, учените се възползват от едно физично свойство на материята. Това свойство се нарича "топлинна инерция", което е мярката за устойчивостта на веществата към температурни промени. Общо казано, скалите и водата имат висока топлинна инерция. Прахта и почвата, които притежават голяма площ в сравнение с обема, имат ниска топлинна инерция.

Марс е подложен на големи температурни колебания, защото много от неговата атмосфера просто липсва. Куриозити още през първите дни измери, че разликите в температурите са от порядъка на около 80 градуса по Целзий или Келвина през всеки цикъл ден-нощ. Затова материала, който притежава висока топлинна инерция ще бъде по-ярък през нощта от материала с по-ниска такава. Така че, ако погледнем Марс през нощта в подходящия спектър от светлина, ще видим области които са по-ярки от останалите.

Ето едно мигащо GIF сравняване как изглежда Гейл през деня и нощта погледнат в инфрачервени лъчи заловени от инструмента "THEMIS" на Марс Одисей. През деня термовизията е доминирана предимно от слънчевото затопляне затова тя изглежда почти като обикновена снимка на повечето места по Марс. Но през нощта, погледнат в инфрачервена светлина терена е странно променен. Малкият жълт квадрат е мястото където се приземи ровърът.

Забелязва се, че в нощния инфрачервен образ се наблюдават светли области на север от ровъра. Това са области с висока топлинна инерция, устойчиви на промените в температурата. Тези скали остават топли през нощта, и са по-хладни през деня.

В геоложки контекст, северозападно от Куриозити се забелязват красиви ветрила от седиментен материал набраздени от множество канали. Тези структури вече, без никакво съмнение са образувани от течаща вода прииждала от по-голяма височина и насочена към Гейл. Когато излиза от ръба на кратера, тя се развива по леко криволичещ модел, образувайки ветрилообразния седиментен (алувиален) депозит. Водата преминава с относително висока скорост между и над скалите изграждащи ръба на кратера, така че е била в състояние да отнася материала от там. Веднага след като течението достигне пода на кратера, то се разширява до много по-голяма площ и неговата скорост многократно намаля. Затова тази намалена скорост вече не е в състояние да транспортира големите камъни, които се натрупват близо до стената на кратера. Отдалечавайки се от ръба, във алувиалното ветрило ще наблюдаваме спад на размерите на отделните камъчета, като накрая ще останат само най-фините прашинки и утайки (глини) депозирани от водата.

Тези утайки образувани във вода според теориите ще притежават висока топлинна инерция и Куриозити е изпратен да изследва точно тези светли материали. От друга страна, ако се вземат под внимание други съображения (най-вече дебелината на слоевете), интересните глини няма да притежават въпросната топлинна устойчивост и ще изглеждат тъмни.

Кое от двете е вярно. В Гейл със сигурност има глини. Но дали те са светли или тъмни, което ще определи до голяма степен техните свойства и произход ще разберем в "Glenelg", където природата е осигурила и от двата вида.
Увеличаване Напредъкът на Куриозити. Всеки ден марсоходът все повече се приближава до "Glenelg".

Източник: Планетно общество

  • 1590
  • 0
  • Oct 1, 2012

Коментар
Подобни публикации