лед на меркурий- напоследък малко позабравихме мисията -месинджър-
Мисия: Messenger - изследване на Меркурий

---

Лед на Меркурий!

Напоследък малко позабравихме мисията "Месинджър". Но това е разбираемо, апаратът работи в много тежка среда, което ангажира почти всички сили на екипа. За анализи почти не остава време и това най-вероятно е причината за нейната мудност. Моментното забавяне няма никакво значение, след приключване на мисията, учените ще имат безкрайно време да изследват масивите от данни.

Сега въпреки всичко, Месинджър е предоставил убедителни доказателства, че на Меркурий съществуват огромни залежи от воден лед в постоянно сенчестите полярни кратери.

Общо три независими неща подкрепят това заключение. Първото идва от неутронния спектрометър, който е измерил излишък от водород в най-северните ширини. Другите две доказателства идват от лазерния алтиметър (MLA), който измерва отражателните свойства на предполагаемите полярни депозити в близките инфрачервени дължини на вълната и картографира топографията на релефа.
Увеличаване Червеното са областите от северния полярен район на Меркурий, които са в сянка при всички изображения от Месинджър. Радарно светлите региони заснета от Земята са в жълто. Това сравнение показва, че жълтите петна са разположени в районите с постоянна сянка. Image Credit: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Carnegie Institution of Washington/National Astronomy and Ionosphere Center, Arecibo Observatory



Вземайки предвид близостта на Слънцето, Меркурий изглежда изключително негостоприемен за водния лед. Но наклона на оста на въртене на планетата е почти нула (по-малко от един градус), което означава че дъната на кратерите по полюсите никога не се осветяват. Учените знаят това от десетилетия и още от тогава предполагат че в тези места може да съществува лед и други замразени летливи вещества.

Идеята получава тласък през 1991 г., когато радио телескопа "Аресибо" в Пуерто Рико е открил необичайни радарно ярки петна по високите географски ширини на планетата, които може да се очакват ако там съществуват залежи от лед. Нещата още повече придобиват смисъл, когато се установява, че много от тези петна съвпадат с местоположението на големите кратери картографирани от "Маринър 10" през 1970 год. Но тази мисия е заснела по-малко от 50 процента от повърхността на Меркурий и планетарните учени не могат да съставят пълната картина на полюсите.

Сега Месинджър променя нещата. Снимките генерирани от 2011 г. насам потвърждават, че радарно-ярките полярни области са в постоянно сенчестите райони от повърхността на планетата. Тези констатации са в съответствие с хипотезата за воден лед.

Най-новите данни от мисията още повече потвърждават че леда е основния съставен елемент на северния полюс. Месинджър използва неутронна спектроскопия за да измерва средните концентрации на водорода. Този елемент е най-разпространеният във Вселената но във вътрешните планети на Слънчевата система той влиза най-вече в състава на водната молекула. Заради този факт, където е наличен водород, за планетарните учени това е сигурен знак че там съществува вода. От получените неутронни данни, учените са направили заключението, че радарно ярките полярни депозити съдържат богат на водород слой с дебелина десетки сантиметри. Този водороден слой е покрит от друг слой с дебелина 10-20 сантиметра, който е по-малко богат на водород. Погребания слой е със съдържание на водорода съответстващ на почти чист воден лед.

Данните от MLA също потвърждават радарните резултати и неутронната спектроскопия. Този инструмент излъчва лазерни импулси към повърхността в близката инфрачервена дължина на вълната и изследва начина и времето на тяхното отражение. Екипът управляващ този инструмент съобщава, че сенчестите северни полярни региони показват неправилни тъмни и светли региони в инфрачервени лъчи.

Тези отражателни аномалии са ясен знак за съществуването на леда близо до повърхността. Освен тези залежи, MLA записва тъмни петна с намален коефициент на отражение, които са в съответствие с теорията, че ледът в тези области е покрит с топлинно изолиращ слой. Сегашните теории гласят, че въздействията от комети и астероиди биха могли да предоставят както тъмните, така и светлите депозити.

Всички тези интересни области са съпоставени с действителния релеф измерен също от MLA. Данните показват пълно съвпадение - постоянно сенчестите райони са водородно богати и инфрачервено светли, което се съчетава идеално с прогнозираното разпространение на термично стабилния воден лед.

Нещо повече, теориите отиват още по-далеч. Според учените тъмния материал вероятно е комбинация от сложни органични съединения, доставени на Меркурий също от въздействия. Ако това се потвърди, то ще бъде нова интересна брънка от историята на планетата.

Но тогава ще възникнат нови въпроси. Ако тъмните материали в полярните депозити се състоят предимно от органични съединения тогава какви химични реакции ще са претърпели? Възможно ли е дори някога на Меркурий да е съществувала течна вода разтворила тези органични съединения? Само с по-нататъшното изследване може да се постигне напредък относно тези нови въпроси.

---

• 2230
• 0
• Nov 30, 2012

---

Коментар