spacebg covers

Марс в ултравиолетова светлина
Мисия: Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN)


Увеличаване

IUVS на Maven е направил снимки на бързото образуване на облаци на Марс през 9-10 юли, 2016 год. Цветовете са изкуствени и те показват как бихме видели Марс ако можехме да го наблюдаваме в ултравиолетова светлина. Високия вулкан "Olympus Mons" изглежда като тъмна област в близост до горната част на изображението, с малък бял облак на върха, който нараства през деня. Още три вулкани се появяват в диагонален ред и техните облачни покривки (белите зони в близост до центровете им). Тези облаци са резултат от дневното натрупване на водна пара близо до повърхността на сравнително висока надморска височина спрямо останалата част на планетата която реагира на засилената радиация от Слънцето. Credits: NASA/MAVEN/University of Colorado


Глобални снимки на Марс от Мавен разкриват ултравиолетовото сияние от марсианската атмосфера в невероятни детайли. Мисията разкрива динамично, невидимо до момента поведение на атмосферата и предоставя за първи път снимки на нощното сияние, което може да се използва за да се проучи как ветровете се движат на високи надморски височини. Освен това, ултравиолетови изображения на дневната страна разкриват как концентрациите на озон се променят с течение на сезоните и как се формират следобедни облаци върху гигантските марсиански вулкани.

Тези данни идват от ултравиолетовия спектрограф (IUVS) на мисията, която е съсредоточена върху изследването на атмосферата на червената планета и продължаваща вече повече от две години.

Движейки се по своята елиптична орбита, този инструмент фотографира последователно нощната и дневната страна на Марс. Нощните снимки са предоставили възможността да се изучи в подробности сиянието. Това е общ планетарен феномен при който небето свети слабо в ултравиолетовия диапазон, дори при пълна липса на външна светлина.

Отговорник за това е азотния оксид (NO), който е резултат от химически реакции стартиращи в дневната страна Марс. През деня, ултравиолетовата радиация от Слънцето разбива молекулите на въглеродния двуоксид и на азотния оксид, след което свободните кислородни и азотни атоми се разнасят около планетата от активността на ветрове на висока надморска височина. Когато достигнат нощната страна, тези ветрове пренасят атомите надолу към по-ниски слоеве където азотните и кислородните атоми взаимодействат за да образуват повторно молекули на азотен оксид. Тази рекомбинация освобождава погълнатата от Слънцето ултравиолетова светлина, което е причината за сиянието.

Учените още от предишни мисии прогнозират NO нощно сияние на Марс, но Мавен е първият космически апарат, което предоставя подробни снимки на това явление и дава на учените възможност да го изучат. Петната и ивиците по снимките са местата, където NO рекомбинацията се засилва от ветровете. Такива концентрации са ясни доказателства за силни турболенции на ветровете при висока надморска височина. Тези ветрове царстват в зоната от около 60 до 100 км над повърхността и откритието е, че те също реагират на сезонните цикли.

Дневните снимки от IUVS също са много интересни. Те разкриват ниската атмосфера и повърхността близо до южния полюс на Марс, където озонът се разрушава по време на пролетта в южното полукълбо. Озонът се образува от водните пари, които се отделят от топящите се ледове на полярната шапка. Изображенията показват трайни количества озон през цялата пролет, което означава, че световните ветрове спъват разпространението на водните пари върху останалата част на планетата. Вълновите модели в изображенията са разлики в UV абсорбцията от озона, което е от решаващо значение за разбирането на моделите на вятъра и са допълнително средство за изучаване химията и глобалната циркулация на атмосферата.

Дневните наблюдения показват също формирането на следобедни облаци над четирите гигантски вулкани на Марс. Тези ултравиолетови облаци са ключ към разбирането на енергийния баланс на водната пара, така че тези наблюдения ще бъдат ценни при разбирането на дневното и сезонното поведението на атмосферата.

Увеличаване Това е IU снимка на нощтната страна, която показава ултравиолетово излъчване на азотния оксид (NO). Черното показва най-ниските стойности, зеленото е среда, бялото са най-активните места. Тези емисии проследяват рекомбинацията на атомния азот и кислород произведени от дневната страна. Петната, ивиците и другите нередности са индикации, че атмосферните модели са изключително променливи върху нощната страна на Марс. Притурката показва геометрията на планетата когато е бил активен инструментът на 4 май 2016 год. Тогава е края на зимата в южното полукълбо. Credits: NASA/MAVEN/University of Colorado


  • 900
  • 0
  • Mar 7, 2017

Коментар
Подобни публикации