spacebg covers

Марс не може да бъде тераформиран
Мисия: Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN)


Тераформирането е процес при който една негостоприемна за нас планета, каквато е Марс, се превръща в място, където бихме могли да живеем свободно, без животоподдържащи системи.

Романтичният въпрос е, може ли Марс да бъде тераформиран? Тази тема вълнува умовете на доста писатели фантасти които по някакъв начин превръщат Марс от червена и студена пустиня в зелена и влажна планета, досущ като Земята.

Това са различните източници на въглероден диоксид на Марс и очаквания им принос за марсианската атмосфера. Courtesy NASA Goddard Space Flight Center

Но, когато този въпрос се постави пред чистата наука, нещата до голяма степен се изменят и то в неблагоприятната посока. Най-близкият до реалността метод е Марс да повиши температурата си до нормални за нас нива като отдели в атмосферата замръзналия въглероден двуокис съдържащ се в неговата кора и полярните шапки. Очакванията са парниковият ефект който ще се получи да повиши достатъчно температурата.

Но днешните изследвания показват, че дори и по някакъв чудодеен начин да успеем да превърнем всичкия твърд въглероден двуокис в атмосферен газ той отново не би бил достатъчен за затопляне на планетата.  

Превръщането на негостоприемната марсианска среда в място, което бихме могли да обитаваме свободно е отвъд възможностите на съвременните технологии.

Освен въглероден диоксид, водната пара също би могла да допринесе за нужния парников ефект. Всъщност въглеродният диоксид (CO2) и водната пара (H2O) са единствените парникови газове, които присъстват на Марс в достатъчно количество, за да осигурят значително затопляне на планетата ако се отделят в атмосферата.

За това те са били обект на изследване от около 20 години насам от най различни инструменти работещи около и на повърхността на планетата.

Анализ на количествата лесно летливи вещества, най-вече CO2 и H2O в полярните шапки са проведени от MRO и Mars Odyssey. МAVEN е оборудван със специализирани инструменти, разкриващи темпа на загуба на тези вещества в космоса.

Резултатите показват, че Марс не разполага с достатъчно CO2, който да осигури затоплянето. В допълнение, повечето от този газ не е достъпен и не може да бъде отделен лесно.

Марс съдържа значителни количества лед, които могат да се използват за създаване на водна пара, но още предишни анализи показват, че водата не може да осигури значително затопляне от само себе си. Ниските температури в момента не позволяват достатъчно вода да се задържи в атмосферата като пара, без най-напред да е осъществено значително затопляне от CO2.

Като алтернатива е предложено въвеждането на други газове като хлорофровъглероди или други съединения на флуора, но ефектите от тях са краткотрайни и изискват големи производствени процеси, така че изцяло се изключват от проучването.

В момента, атмосферното налягане на Марс е около 0.6% от земното. Тъй като Марс е по-далеч от Слънцето, учените са изчислили, че налягането на CO2 трябва да достигне стойност колкото общото атмосферно налягане на Земята за да повиши температурата достатъчно, която да позволи стабилна течна вода. Най-достъпен източник е CO2 в полярните шапки. Той може да се изпари чрез разпръскване на прах върху леда която да по тъмни неговата повърхност. По този начин ще се абсорбира повече светлина от Слънцето. Друг начин за изпаряване е чрез използване на експлозиви. Дори и да успеем, изпаряването на ледниците само ще удвои  марсианското налягане до 1,2 процента от земното, което е крайно недостатъчно.

Друг източник е CO2 от почвата. Ако някак си и нея успеем да я по тъмним, като напръскаме цялата планета с частици прах, тогава бихме могли да достигнем до 4% от необходимия натиск. Третият източник е въглеродът заключен в минералите. Използвайки последните наблюдения, този заключен въглерод ще доведе до по-малко от 5% от необходимото налягане. За последното начинание ще е необходимо да се прокопае и обработи повърхността на цялата планета на дълбочина около 30 метра.

Въглерод-съдържащите минерали, заровени по-дълбоко в марсианската кора могат да притежават достатъчно CO2 но тяхното присъствие за момента е спекулативно и преработването им от текущата технология е изключително енергоемко, изискващо температури над 300 градуса по Целзий.

Въпреки че повърхността на Марс е негостоприемна към познатите форми на живот днес, съществуват безброй доказателства, че някога планетата е била способна да поддържа течна вода на повърхността си. Днешните космически мисии като „MAVEN“ и „Марс Експрес“ показват че по-голямата част от древната атмосфера е издухана от слънчевия вятър и радиацията. Разбира се, когато това се е случило, водата и СО2 са изчезнали завинаги.

Дори ако по някакъв начин успеем да предотвратим за в бъдеще тази загуба, което ще позволи на атмосферата да се натрупва бавно от изпускането на газ от геоложката активност, тогава темпа на натрупване ще е  изключително нисък. Според учените ще са необходими около 10 милиона години, за да се удвои атмосферата.

Друга идея е да се доставят летливи вещества, чрез пренасочване на комети и астероиди, които да катастрофират на Марс. Изчисленията показват, че ще са необходими много хиляди от тях, което означава че и този метод не е много практичен.

Взети заедно, резултатите показват, че тераформирането на Марс не може да се осъществи с наличната в момента технология. Всички подобни усилия трябва да започнат някъде далеч в бъдещето.


  • 306
  • 0
  • Feb 14, 2020

Коментар
Подобни публикации