месинджър изследва плазмата около меркурий слънцето непрекъснато изхвърля
Мисия: Messenger - изследване на Меркурий

---

Месинджър изследва плазмата около Меркурий.

Слънцето непрекъснато изхвърля своята атмосфера в космоса и по този начин формира слънчевия вятър в междупланетното пространство. Това изтичане на атмосферата отделя големи потоци от заредени частици и плазма, които достигат скорости до 3000 километра в секунда. Като най-близката планета до Слънцето, Меркурий е подложен на най-ожесточеното бомбандиране от Слънцето.

При нормални условия, слънчевия вятър не достига повърхността на планетата. Магнитното поле, въпреки че е по-слабо от това на Земята, обикновено отклонява заредените частици около Меркурий. Тъй като слънчевия вятър е със свръхзвукова скорост, границата между магнитното поле и междупланетната среда е рязко маркирана от звуков бум. Това явление се нарича "bow shock" (звуков шок) и то настъпва, когата частиците от слънчевия вятър са принудени да преминат от свръхзвукови в дозвукови скорости. Освен това, те остават в плен около Меркурий.
Credit: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Carnegie Institution of Washington

Математическия модел на това явление е показан на горната схема, на която се вижда как близо до полюсите, плазмата от слънчевия вятър има по-лесен достъп до районите в близост до планетата, а понякога дори достига до повърхността (особено района на северния полюс на този конкретен симулация). Тези райони на високи географски ширини са малко аналогични на утринните региони на Земята.

От време на време, почти вздривовидно, се отделя материя от слънчевата корона. Този процес е известен като "coronal mass ejection" или коронарно избухване (CME), който променя значително околната среда около Меркурий. Симулациите показват, че CME притиска магнитното поле на Меркурий към планетата до степен, позволяваща на слънчевата плазма пряко да достигне голяма част от повърхността на Меркурий, както е показано на втората графика от горната схема. Въздействието на заредените частици с повърхността, особено във високите географски ширини по време на нормален слънчев вятър и на по-ниските и съответно по-големи площи по време на CME и други енергийни слънчеви събития отделящи частици, играе важна роля в генерирането на екзосферата на Меркурий.

Сега инструмента Fast Imaging Plasma Spectrometer (FIPS) измерва енергетиката, насочеността и състава на плазмените йони, както в близост до Меркурий, така и в близката до планетата междупланетната среда. Този инструмент е компонент от спектрометъра за егергийни частици и плазма (Energetic Particle and Plasma Spectrometer (EPPS)) и функционира подобно на обектив улавящ заредени частици от космоса. Частиците попадат върху инструмента от много посоки. Те най-напред срещат електростатичния анализатор (ESA), който определя посоката и енергията на заряда на всяка частица. ESA също предпазва инструмента от високо-енергийната слънчева радиация като ултравиолетовата светлина и рентгеновите лъчи. Ето снимка на FIPS:
messenger

---

• 1623
• 0
• Mar 18, 2012

---

Коментар