мисията -касини- отбеляза 15 години от старта съвсем скоро на 15
Мисия: Cassini–Huygens

---

Мисията "Касини" отбеляза 15 години от старта.

Съвсем скоро, на 15-октомври, мисията "Касини" отпразнува своята 15-та одишнина. През последните осем години - от 2004 год. насам, космическия кораб изследва системата на Сатурн. През това време е изпратил на Земята около 444 гигабайта научни данни, включително повече от 300 000 изображения. Въз основа на тези данни са публикувани повече от 2500 доклада в научни списания, описващи откриването на струите от южния полюс на Енцелад, първите гледка на въглеводородните езера на Титан, атмосферните катаклизми в атмосферата на Сатурн и още безброй любопитни явления.

Космическия кораб до момента функционира блестящо. Апарата е извършил безброй маневри между луните и пръстените на изключително населената система.
Image credit: NASA/JPL

Но както всичко и Касини остарява. Инженерите казват, че неговата огромна високочестотна антена и предпазните одеяла най-вероятно са надупчени от хиляди микрометеорити, но корабът до момента е далеч над всички критични показатели. И това е добре, защото Касини все още има много за вършене. Пролетта започна да пълзи над северното полукълбо и през следващите години апарата трябва да наблюдава смяната на сезоните на на планетата и нейните луни. Тази трансформация без съмнение ще предизвика множество ефекти, които друг космически кораб едва ли ще има шанса да наблюдава в близкото бъдеще.

Не ми се ще да споменавам за края, но той ще настъпи на 15-ти септември 2017-та година. Започвайки още от ноември 2016 г., "Касини" ще поеме по серия от орбити все по-стесняващи се до Сатурн. Когато настъпи края, корабът просто ще се гмурне в атмосферата на планетата и ще стане част от нея. Но дотогава има още много време. Сега по случай петнадесет годишния юбилей се провеждат пресконференции, на които се излагат интересни открития извършени от мисията.

Най-напред учените са извършили нов анализ на данните получени от сондата "Хюйгенс", която се спусна до повърхността на Титан. Анализът показва, че при първия контакт Хюйгенс е потънал 12 см, след което е отскочил. След това 200 килограмовата сонда се е наклонила под ъгъл около 10 градуса по посоката на движението и се приплъзва от 30 до 40 см по повърхността. Когато най-накрая се паркира на окончателното място, апарата се е люшкал напред-назад пет пъти. Сензорите продължават да засичат малки вибрации за още две секунди. Общо, всичко е утихнало 10 секунди след като Хюйгенс е докоснал повърхността.

Всичко това предоставя безценна информация за физическите свойство на почвата в мястото на кацането. Предполага се, че сондата се е строполила върху камъчета изпъкнали около 2 см. Това предполага че повърхността е застлана от мек и влажен пясък.

Новите резултати потвърждават предишни анализи, че повърхността на Титан е доста мека. Новата работа отива една стъпка по-напред. Вече е установено, че ако приложим малък натиск, повърхността е относително корава. Но ако натиска е по-голям, почвата става мека и тялото ще потъне значително.

Повърхността на Титан наподобява на сняг покрит от слой лед. Ако ходим внимателно, леда ще ни издържи. Но ако стъпим върху снега прекалено силно, можем да затънем значително. Средно положение просто не съществува.

Ако сондата се беше приземила върху мокро калообразно вещество, тя щеше просто да се залепи в него, без да отскача, пързаля и накрая да трепери. Следователно повърхността на луната е достатъчно мека за да позволи енергията на сондата да образува значителна депресия, но в същото време е и достатъчно твърда за да се съпротивлява.

Освен това, данните получени непосредствено след кацането сочат, че апарата е изхвърлил органични аерозоли, които са падали върху него няколко секунди.

Другото интересно нещо е, че радарните изображения показват някои нови любопитни факти относно повърхността на загадъчната луна.

Едно радарно изображение показва издигната структура наподобяваща много правилна кръгла планина с диаметър около 70км. Учените са виждали подобен терен на Венера, където куполовиден район с диаметър около 30 км, най-общо представлява обикновен вулкан. Ако се направи аналогия с Титан, се стига до извода, че за образуването на планината са отговорни подземни топлинни процеси, най-вероятно издигаща се магма.

До момента, след осем години работа подобно нещо на тази ледена луна не е наблюдавано и ако резултата се потвърди, това ще бъде голяма изненада.

Освен тази структура, новите радарни изображения разкриват че на южния полюс съществуват корита на множество отдавна пресъхнали морета. Титан е единственото космически тяло, освен Земята, на което със сигурност се знае че съществуват течности. Течностите са групирани в езера и малки морета, които са предимно по северното полукълбо.

Сега нов анализ на изображенията от Касини, събрани в периода 2008-2011 предполага, че някога е имало огромни плитки морета и в южния полюс. Нещо повече - учените са открили два добри кандидати за сухи или предимно сухи морета. Едно от тези сухи морета с размери около 475 на 280 километра, изглежда се пълни през големи интервали от време с няколко стотин метра дълбок течен въглеводород. Ontario Lacus е най-голямото езеро в южната част и се намира по-навътре от сухата брегова линия. То е нещо като смалена версия на някогашно могъщо море.

Учените предполагат, че на Титан освен краткосрочни хидроложки цикли съществуват и дългосрочни. Тези дългосрочни цикли прехвърлят повече течност от северното към южното полукълбо и обратно, през периоди около 100 000 години. В момента просто наблюдаваме южното полукълбо по-сухо от обичайното, но преди 50 000 години то е било покрито с обширни морета, за разлика от северното.

Тези анализи се потвърждават от наблюдаваната стабилност на северните морета. Касини наблюдава луната от 2004-та год. или повече от един сезон (шест земни години). По-новите радарни изображения (от 22-май 2012год. насам) показват че северните брегове са останали непроменени. Това показва, че северните езера за сега не са преходни събития, нищо че екватора и полюсите започнаха да се покриват с облаци от 2010 год. насам.

За напред се предвижда полюсите на Титан да бъдат щателно изследвани понеже космическият кораб постоянно накланя орбитата си в системата. Това ще продължи до началото на януари следващата година. Когато се установи в новата орбита, Касини ще има много добър поглед върху полярните региони на Сатурн, Титан и пръстените.

Със сигурност ни очакват още много интересни открития.
Увеличаване На това ново изображение се забелязват северната полярна шапка и южния полярен вихър на Титан. Шапката се вижда като тъмна горна граница над облачния слой от атмосферата. Южния полярен вихър се наблюдава като ярка черта в долната тъмна част. Изображението е направено от широкоъгълната камера на 25 юли, 2012 год. Разстоянието до луната е около 281 000 км. Credit: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute
Увеличаване Радарът на космическия кораб "Касини" показва кръгова структура от повърхността на Титан (ляво), която подозрително прилича на вулкана "Kunapipi Mons" на Венера (от дясно). Това сравнение води до тълкуването, че на Титан съществува нетипична за това ледено тяло подземна сила, която е отговорна за образуването на тази структура. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/ASI
Увеличаване Това радарно изображение показва пресъхнало древно южно море. Червения контур проследява древната бреговата линия. Днес в центъра на пресъхналия басейн е останало най-голямото езеро на южното полукълбо "Ontario Lacus". Морето вероятно е било пълно до преди около 50 000 години. Учените предполагат, че цикъл аналогичен с дългосрочния хидроложки цикъл открит от Крол Миланкович на Земята, предизвиква дългосрочен цикличен трансфер на течностите между двата полюса. След още толкова време, морето ще се напълни. Credit: NASA/JPL-Caltech/ASI/Proxemy Research
Увеличаване Тази серия от също радарни изображения показва, че езерата по северния полюс на Титан остават непроменени за период от шест години. Това е повече от един сезон. Учените смятат че със продължаващата смяна на сезоните все пак ще настъпят леки промени, но транспортирания въглеводород ще бъде крайно недостатъчен за запълването на южните басейни. Credit: NASA/JPL-Caltech/ASI

---

• 1917
• 0
• Oct 17, 2012

---

Коментар