мъглявината -рак- е все още активна ракообразната мъглявина e ос
Мисия: Fermi Gamma-ray Space Telescope

---

Мъглявината "Рак" е все още активна.

Ракообразната мъглявина e остатък от свръхнова, която е изхвърлила огромно количество материя и енергия в космоса. Сега след приблизително 1000 години от момента на взрива, на 12 април 2011год, космическия гама-лъчев телескоп "Ферми" откри че тя все още е активна. Апарата е открил взрив, който е продължил шест дни.

Мъглявината е остатък от масивна звезда, която се е саморазрушила и светлината от събитието е достигнала Земята през 1054. Иначе тя е отдалечена от нас на 6500 светлинни години в съзвездието Телец. В центъра на разширяващия се облак от газ се намира суперплътен обект, който се върти 30 пъти в секунда. Обекта притежава ядрена плътност и е изграден предимно от неутрони, затова астрофизиците и астрономите го наричат неутронна звезда. Сами се сещате, че при подобен обект всичко е екстремно. И магнитното поле не прави изключение. Заради бързото въртене неутронната звезда генерира свръхмощно магнитно поле което излива струи от радиация, които периодично преминават през зрителното поле на Земята. От там обекта е известен също и като "пулсар".
Увеличаване Изображение на мъглявината "Рак" от Хъбъл и месположението и на картата в гама-лъчи обхващаща цялото небе. Credit: NASA
Увеличаване Един от детекторите на Ферми (LAT) открива "суперизблик" от гама-лъчи произхождащ от мъглявината на 12 април 2011 година. Тези снимки показват гама лъчи с енергия по-голяма от 100 милиона електрон волта от района на небето в центъра на мъглявината "Рак". Отляво е региона 20 дни преди пристъпа, отдясно е на 14 април. Credit: NASA/DOE/Fermi LAT/R. Buehler

Освен тези импулси, астрофизиците смятат, че Ракообразната мъглявина е почти постоянен източник на лъчение с висока енергия. Но през януари, няколко орбитални обсерватории включително Ферми, Шифт и Rossi X-ray Timing Explorer, съобщават за наличие на дългосрочни промени в яркостта на рентгеновата енергия произхождаща от мъглявината.

От 2009 год. насам, Ферми и AGILE (сателит на Италианската космическа агенция) са открили няколко краткотрайни изблика на гама-лъчи с енергия по-голяма от 100 милиона електрон волта (EV) - стотици пъти по-висока от наблюдаваните вариации на мъглявината в рентгенови лъчи. За сравнение видимата светлина е с енергии между 2 и 3 EV.

На 12 април главния детектор на Ферми - LAT, а по-късно и AGILE, са открили пристъп около 30 пъти по-енергичен от нормалната гама-лъчева продукция на мъглявината и около пет пъти по-мощен от предишните взривове. На 16 април, още по-ярък пристъп избухна, но в рамките само на няколко дни необичайната активност напълно затихна.

"Тези супер-изблици са най-интензивните, които сме наблюдавали до момента, и всички те са изключително озадачаващо събития", казва Хардинг Алиса от Goddard Space NASA's Flight Center в Грийнбелт. "Смятаме, че те са причинени от внезапното пренареждане на магнитното поле не далеч от неутронна звезда, но къде точно остава загадка."

Високо енергийните емисии от мъглявината се дължат на физическите процеси, които включват бързото въртене на неутронната звезда. Теоретици като цяло са съгласни че изблиците трябва да възникнат в рамките на около една трета от една светлинна година от неутронната звезда, но усилията им да намерят по-точно обяснение се оказаха неуспешни до този момент.

От септември 2010 г., вече и рентгеновата обсерватория "Чандра" рутинно наблюдават мъглявината в опит да идентифицира в рентгенови лъчи емисии, свързани с изблиците. Когато учените от "Ферми" предупредят за появата на нов пристъп, "Чандра" веднага преустановява всякакви наблюдения и се насочва към мъглявината. Но въпреки отличната резолюция на Чандра, не са открити видими промени в рентгеновите емисии в мъглявината и около пулсара, които биха могли да бъдат ясно свързани с пристъпа.

Учените смятат, че избухването се появява в интензивното магнитно поле в близост до пулсара, което преминава през внезапно преструктуриране. Тези промени могат да ускорят частици като електроните, до скорости колкото скоростта на светлината. Тъй като тези високоскоростни електрони взаимодействат с магнитното поле, те излъчват гама-лъчи.

За отчитане на наблюдаваните емисии, учените казват, че електроните трябва да имат енергия 100 пъти по-голяма, отколкото може да бъде постигната във най-мощните ускорители на частици на Земята. Това ги прави най-високо енергийните електрони които са известни, че са свързани с космически източник. Въз основа на пиковете и спадовете на гама-лъчите по време на взрива през април, учените смятат, че размерът на емисионния регион трябва да бъде сравним с размера на Слънчевата система.

На официалния сайт на НАСА има и видео показващо процеса:

---

• 2624
• 0
• Apr 1, 2012

---

Коментар