Остава съвсем малко до прелитането на кометата "Siding Spring" покрай Марс

---

Увеличаване Това са всички кометни ядра, посетени от космически кораби.

Предстои нещо уникално - за първи път в историята на космонавтиката, кометно ядро ще се доближи достатъчно близо за да бъде изследвано и то от цяла флотилия космически кораби обикалящи и работещи около и на Марс.

Въпреки предпазните мерки, почти целия марсиански флот, както в орбита, така и на повърхността ще се опита да осъществи наблюдения на кометата. Техните инструменти изобщо не са предназначени за изследване на комети, но много от методите, които използват за да изучават Марс и неговата атмосфера ще бъдат приложени и за изучаването на кометата и комата.

Новата мисия "Мавен" например, се очаква да наблюдава взаимодействието между атмосферата и външната кома на кометата. Камерата "HiRISE" може да бъде пригодената така, че да заснеме или най-малкото да определи формата на ядрото.

Нещо повече, всички посетени и съответно фотографирани кометни ядра са периодични. Това означава, че те са нагрявани от Слънцето десетки, стотици, а и никой не знае, може и милион пъти, което до голяма степен ги е променило. Кометата "Siding Spring" е различна, тя идва директно от облака на Оорт, което означава, че тя е почти непроменена от нейното сътворяване. До сега, никой не е наблюдавал подобен орган директно и никой не знае какво да очаква.

Кометните ядра се появявали изключително черни - по черни от най-черните въглища на земята. Възможно ли е подобно потъмняване да се дължи на изложението на разрушителната радиация в космоса идваща от Слънцето, подобно на "пържола" която е оставена прекалено дълго на скарата? Може би пресните комети от Облака на Оорт са с ярки повърхности? Това е само едно от нещата, които учените предстои да научат изследвайки новата комета.

Ако прелитащото ядро е с обичайни размери от няколко километра, тогава то трябва да се появи като петно от седем или осем пиксела в диаметър на снимките от "HiRISE". Това е малко за да се видят повърхностни детайли, но е достатъчно, за да се придобие представа за цялостната форма и размери.

През последната седмица, наблюденията показват че поведението на кометата може да се определи като "непредсказуемо". По някаква причина, яркостта е спаднала доста значително. Всъщност спада е очакван, но изглежда че се случва нещо много по-драматично. Изглежда, че кометното ядро се топи много бързо, и то може напълно да се разпадне. Някои ненагрявани комети са склонни да се саморазрушават в близост до орбитата на Марс, други издържат по-дълго, почти до Слънцето, трети оцеляват и продължават пътя си в космоса. При всички случай обаче, тази комета ще бъде изследвана от Марс, ако не ядрото, то поне неговите остатъци.

---

• 1686
• 0
• Oct 7, 2014

---

Коментар