spacebg covers

Поразителен контраст между два сравнително пресни кратера на Харон
Мисия: New Horizons


Увеличаване Поразителен контраст между един от най-пресните кратери и съседен по-стар кратер. Снимката е направена от разстояние 81 000 км от Харон. Разделителната способност е 5 км за пиксел. Със зелено е отбелязана липсващата светлина с дължина на вълната 2.2 микрона, която е погълната от амонячните молекули. Credit: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute



Единият кратер, неофициално е кръстен "Органа" и той се отличава на инфрачервените изображения. Кратерът и частите от него, се характеризират с инфрачервена абсорбция при дължина на вълната около 2.2 микрона, което показва, че той, за разлика от всички останали е богат на замръзнал амоняк. Това превръща Харон в уникална луна на Слънчевата система. За разлика от него, инфрачервения спектър на близкия до Органа кратер "Skywalker", освен обичайните вода и по-леки ледове не се забелязва амоняк.

С помощта на телескопите, учените за първи път са забелязали амоняк на Харон през 2000 г., но зарегистрираните концентрации на амоняк около този кратер сега са безпрецедентни.

Загадката обаче е, защо два подобни сравнително големи кратери, разположени близо един до друг, се различават толкова много по амонячното съдържание. В момента има различни идеи. Кратерът би могъл да бъде по-млад, или може би обектът формирал кратера е бил богат на амоняк и по този начин е формирал специфичен джоб от под повърхностен лед.

И двата кратера са приблизително с еднакъв размер, около 5 километра в диаметър. Те са с подобни характеристики, включително светли кичури или лъчи от изхвърлени материали. Една очевидна разлика е, че Органа притежава централен регион от тъмна област, а залежите от амоняк се простират отвъд нея.

Според учените, това е фантастично откритие. Концентриран амоняк всъщност е мощен антифриз за заледените светове и ако амонякът наистина е от вътрешността на Харон, той може да помогне да се обясни образуването особената повърхност на луната чрез криовулканизъм или изригването на студена амоняк-водна магма.

Увеличаване Тази панорама на Плутон е направена само 15 минути след най-близкият подход. Тази далечна планета-джудже за пореден път се появява някак си земеподобна. Разстоянието е 18 000 км от повърхността, резолюцията е 700 метра за пиксел. Credit: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute


  • 1020
  • 0
  • Nov 3, 2015

Коментар
Подобни публикации