spacebg covers

Последните милион километра до Сатурн
Мисия: Cassini–Huygens


Увеличаване

Това е великолепен изглед към Сатурн, направен когато Касини е бил в сянката на планетата. Освен визуалното великолепие, тази геометрия позволява да се изследват структури в пръстените и атмосферата, които не се наблюдават лесно при по-ниски фази. Понеже такива снимки могат да се правят само докато Слънцето се намира зад планетата, тази красива гледка е още по-ценна заради рядкостта си. Последният път, когато Касини е бил в тази позиция е било чак през септември 2006 г. Тогава сондата е направила мозайка от снимки озаглавена "В сянката на Сатурн", което всъщност е една от най-популярните панорами от Касини досега. Освен Сатурн се виждат също Енцелад и Тетис. И двете луни се появяват в лявата страна на планетата. Енцелад е по-близо до пръстените, Тетис е отдолу и отляво. Снимките са от широкоъгълната камера, придобити на 17 октомври 2012 г. Разстоянието е около 800 000 километра до планетата. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute

 


Остават само три дни до гибелта на Касини, но мисията е толкова научно богата, че вече е със силно влияние върху бъдещото изследване на външната слънчева система. Например фактът, че Енцелад е водно активен и притежава много от съставките необходими за живота, е вдъхновил изследването на "океанските светове", които през последното десетилетие се превръщат в прекалено вълнуващи за планетарните науки.

Излиза, че животът може да се зароди в изненадващи места в слънчевата система. Само преди десетилетие, външните луни се смятаха за студени, отдавна замръзнали ледени тела но след Касини нещата се преобръщат. След Енцелад, най-яркият пример е Титан. Вече е почти сигурно, че тази огромна луна е пропита от подземен воден океан, който най-вероятно захранва атмосферата с метан. Случващото се с метана след това е нещо уникално - под влиянието на слънчевата радиация от него се синтезират разнообразни органични химикали, което превръща луната в естествена лаборатория за пребиотична химия.

До преди Касини обект на бъдещо проучване е само Европа за която мисията "Галилео" от края на 90-те години на миналия век откри силни доказателства за наличие на солен глобален океан от течна вода под ледената кора. Но по-скорошното откровение, че много по-малката луна Енцелад може да има не само течна вода но и химическа енергия, която потенциално би могла да захрани биологията е зашеметяващо откритие.

Бъдещата мисия на НАСА "Европа Клепър" се възползва от многото поуки извлечени по време на Касини. Планирания старт е някъде през 2020-те години и орбиталният апарат ще прелети покрай Европа няколко десетки пъти, като орбитата ще е много подобна на тази на Касини около Сатурн. Европа Клепър ще орбитира между Юпитер и големите луни, като маневрите между тези тела ще позволят да осъществи много близки срещи с Европа под най-разнообразни ъгли. Това е подобно на начина, по който навигаторите на Касини използват Титан за да оформят непрекъснато курса на космическия кораб. В допълнение, много от инженерите и учените от Касини ще участват и в "Европа Клепър".

Сатурн обаче не е забравен, учените се надяват да се завърнат в неговата система след десетилетие и да проучат много от новите открития. Концепциите са за кораби, които да плават по метанните морета на Титан или сонди които да се установят близо до изворите на Енцелад от където ще съберат и анализират проби за евентуална биология.

След Сатурн са Уран и Нептун. До момента всеки един от тези светове е посетен съвсем за кратко от "Вояджер 2". Най-общо Уран и Нептун се наричат "ледени гиганти", защото съдържат огромни количества вода, амоняк и метан, замръзнали в студените дълбини на планетите. Това ги прави фундаментално различни от газовите гиганти Юпитер и Сатурн, които са изградени почти от водород и хелий със скалисто ядро с размери между Земята и Марс в центъра. Не е ясно точно как и къде са се образували ледените гиганти защото техните магнитни полета са странно ориентирани, а също се забелязват и няколко особени геоложки структури на техните луни. Тези загадки ги правят научно важни, може би много планети около други звезди изглеждат подобни на тях.

Увеличаване На 25 август 1989 г. космическият кораб "Вояджър 2" осъществи своето историческо прелитане покрай Нептун и неговата най-голяма луна Тритон. Сега, въпреки че е почти приключила, мисията "Касини" публикува това изображение за да отпразнува годишнината от това събитие.

Снимката е в естествени цветове и Нептун се появява като бледосин диск. Повечето от бледите петна са фонови звезди, въпреки че някои от тях вероятно са космически лъчи или заредени частици, които удрят детектора на камерата. С изобразяването на "Нептун", портретното дело на Касини е завършено. Мисията е фотографирала всички големи планети, с изключение на Меркурий, който е твърде близо до Слънцето за да бъде изобразен. Снимката е от тесноъгълната камера, направена на 10 август 2017 г. Разстоянието до Нептун е приблизително 4,25 милиарда километра. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute


  • 1584
  • 0
  • Sep 12, 2017

Коментар
Подобни публикации