Свръх бързо радио избухване преминава през ореола на една галактика

---

Едно свръх бързо радиоизбухване е преминало почти безпрепятствено през ореола на друга галактика. Това означава, че плътността на веществото там е много ниска, много по-ниска от досега предполагаемото, освен това и магнитното поле е много слабо. Новото наблюдение може да се използва за да се изследват неуловимите ореоли на други галактики.

Скоро след като ASKAP е установил бързо радиоизбухване,  Много големият телескоп (VLT) е направил това изображение и други данни, за да определи разстоянието до галактиката източник. Местоположението на радиоизбухването е посочено от бялата елипса. Анализът разкрива, че радиоимпулсите са преминали през ореола на масивна галактика, в горната част на изображението на път към Земята. Credit: ESO/X. Prochaska et al.

 

През ноември 2018 г. австралийският радиомасив „ASKAP“ е засякъл свръхкраткото радиоизбухване „FRB 181112“. Неговата продължителност е по-малко от милисекунда, но последващи наблюдения посредством „VLT“ и други обсерватории разкриват, че радиоимпулсите са преминали през ореола на масивна галактика по пътя си към Земята. Тази констатация позволява, да се анализира естеството на дифузния газ в галактиката. 

Сам по себе си, сигналът е загадка. Астрономите все още не знаят какво причинява подобни бързи радиоизбухвания и едва наскоро са успели да проследят няколко. Отличителният им белег е, че те са много къси и много ярки.

Когато са насложили радиоданните с оптичните главно от VLT, веднага се вижда че радиовълните са преминали през иначе невидимия ореол на далечна галактика.  

Ореолът е структура, която наподобява огромен балон от частици окръжаващ галактиките. Той съдържа както тъмна, така и обикновена или „барионна“  материя, която е предимно под формата на горещ йонизиран газ. Освен това, по-голямата част от масата на галактиката се съдържа в него, но истината е че учените не знаят какво всъщност е тя. Това е тъмната материя. Подобен ореол окръжава и нашия Млечен път.

Докато светещата част на конкретната галактика е с размери около 30 000 светлинни години, предполага се, че нейният сферичен ореол е десет пъти по-голям в диаметър.

Тази обширна структура е изпълнена с газ, който непрекъснато пада към центъра на галактиката и образува нови звезди. Други процеси, като избухване на свръх нови, могат да изхвърлят материя обратно в ореола. Изучаването на тези процеси е важно, защото те могат да засилят темпа на образуване на нови звезди или да го отслабят, диктувайки директно еволюцията на галактиката.  

Оказва се обаче, че въпросният ореол е изненадващо спокоен. Радиосигналът е преминал почти безпрепятствено през него, което е в пълен контраст с онова, което моделите предполагат. 

Сигналът се състои от няколко импулса, всеки от които продължава по-малко от 40 микросекунди (10 000 пъти по-къси от мигването на окото). Кратката продължителност на импулсите поставя горна граница за плътността на дифузния газ. Преминаването през по-плътна среда би разширило продължителността на радиосигнала. Астрономите са изчислили, че плътността на газа трябва да бъде по-малка от 0,1 атома на кубичен сантиметър, което си е почти вакуум.  

Моделите казват, че в ореола трябва да съществуват студени бурни облаци и плътни ветрове, които да са в непрекъснато движение, подобно на атмосферата на Земята. Но учените не откриват нищо такова, според данните там на практика няма нищо.

 Сигналът носи информация и за магнитното поле на ореола, което се оказва много слабо, около милиард пъти по-слабо от това на магнит за хладилник.

На този етап, е рано да се правят глобални изводи, само от едно измерване не може да се каже дали ниската плътност и ниската сила на магнитното поле са типични за ореолите на галактиките или това е един изолиран случай. 

Изводът е, че тази галактика може да е специална, но може и да не е. Ще трябва да се изучат още много подобни сигнали, разкриващи действителността в десетки или стотици галактики с най-различни маси и възрасти, за да се направи пълна оценка.

---

• 963
• 0
• Feb 4, 2020

---

Коментар