учените направиха анимиран модел на езерото -ontario lacus- на титан
Мисия: Cassini–Huygens

---

Учените направиха анимиран модел на езерото "Ontario Lacus" на Титан.

Ontario Lacus е най-голямото езеро в южното полукълбо на Титан и се оказва добро екзотично място за почивка, където ще можем да се насладим като поплуваме в течни въглеводороди, стига да можем да се справим с мразовитите отрицателни температури.

Няколко скорошни доклада на учени, работещи с космическия кораб "Касини" предоставят доказателства за наличието на плажове, спокойни заливи и доста речни делти. Също така съществуват и сезонни промени в размера на езерото и дълбочината, и бъдещите туристи ще имат възможност да го посещават отново и отново, като всеки път ще го виждат променено.
Credit: NASA/JPL-Caltech/USGS

Използването на данните е предоставило възможност, да се състави най-подробна картина на езеро намиращо се на друг свят. По време на работата са сътрудничели учени и аниматори, които са съставили видео на Ontario Lacus въз основа на радарните данни събрани по време на прелитанията покрай луната от Касини на 22 юни, 8-ми юли 2009-та, и 12-ти януари2010.

Ето го и самото видео на езерото: и още едно видео, в което се обяснява как учените изследват "Долината на смърта" на Земята, за да разберат места като Ontario Lacus на Титан.

"С такива ниски температури и оскъдна слънчева светлина, може би Титан няма много общо с нашата Земя", казва Стив Лол от радарния екип на Касини. "Но Титан продължава да ни изненадва с активността и сезонните процеси, които изглеждат чудесно и същевременно зловещо познати."

Касини пристигна на Сатурн през 2004 г., когато на южното полукълбо на планетата и нейните спътници е лято. Сезона е започнал да се променя към есен, след зимното слънцестоене когато започва да потъмнява южното полукълбо на Титан през 2017 г. Една година на Титан е еквивалентна на около 29 години на Земята.

Титан е единственият друг свят в нашата слънчева система където е известно, че съществуват постоянни течности на повърхността. Тъй като средните температури на повърхността на полюсите са мразовитите 90 Келвина, течността е комбинация от метан, етан и пропан, а не вода. Ontario Lacus е с площ от около 15 000 кв. км, малко по-малко от земния си адаш - езерото "Онтарио".

Касини направи изображение на Ontario Lacus още през 2004 година. В доклад, представен на вестник "Икар" от Алекс Хейс от радарния екип, се счита, че езерото е намаляло бреговата линия с около 10 км. Това довежда до намаляване нивото на течността с около 1 метър годишно в продължение на четири години.

Хейс заяви, че промените в нивото на езерото вероятно се дължат на сезонния метанов цикъл на Титан, и се очаква да се преобърнат по време на южната зима. Това сезонно пълнене и пресъхване е подобно на плитките езерца известна като Racetrack Playa в Долината на Смъртта тук на Земята. Всъщност въздуха, релефа и форма на Racetrack Playa и Ontario Lacus са доста сходни, въпреки че Ontario Lacus е около 60 пъти по-голям.

"Ние сме много развълнувани от тези резултати, защото не очаквахме Касини да открие промени от такъв мащаб в езерата на Титан" казва Хейс. "Само чрез постоянни наблюдения по време на разширената мисия на Касини тези открития са възможни. "

Други части от бреговата линия на Ontario Lacus, както е описано в доклад, публикуван в Geophysical Research Letters през март 2010 от Лол, Хейс и други колеги, показват наводнени долини и брегове, също доказващи, че нивото на езерото се е променило.

Радарните данни на западния бряг на Ontario Lacus разкриват и първата добре оформена делта, наблюдавана на Титан. Формата на земята там показва, че течността се стича от по-високите части посредством канал и по пътя си към езерото образува най-малко две странични разклонения.

Примери за такъв вид канали, които се разклоняват в делти може да се намерят на земята в южния край на езерото Алберт между Уганда и Демократичната република Конго в Африка, както и при останките на древното езеро известен като Megachad в африканската държава Чад.

Радарните данни показват също плавен плаж на северозападния бряг на Ontario Lacus. Гладки линии, успоредни на бреговата линия може да бъдат образувани от леките вълнички с течение на времето, които пък се образуват от вятъра духащ от запад или югозапад. Образът на Ontario Lacus наподобява югоизточната страна на езерото Мичиган, където вълните извайват брега по подобен начин.
Увеличаване Credit: NASA/JPL-Caltech

Това е радарно изображение на Ontario Lacus - най-голямото езеро в южното полукълбо на Титан и е направено от Касини на 12-ти януари, 2010 год. Обектите изглеждат ярки, когато са наклонени към космическия кораб или са с неравни повърхности. Повърхността на езерото изглежда тъмна, защото е гладка. В северната брегова ивица се забелязват наводнени речни долини и хълмове високи до 1 километър надморска височина.

Гладка, изваяни от вълни бреговата линия, подобна на тази в югоизточната страна на езерото Мичиган, може да се види в североизточната част на езерото. Гладките линии, успоредни на бреговата линия може да бъдат образувани от ниски вълни с течение на времето, които са могли да се образуват от вятъра духащ от запад или югозапад. Югоизточната част на брега разполага със спокойни заливи врязващи се в брега. В средната част на западната брегова ивица се наблюдава първата добре развита делта.

Източник: НАСА

---

• 1951
• 0
• Mar 23, 2012

---

Коментар