хъбъл откри четвърта луна в системата на плутон-
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Хъбъл откри четвърта луна в системата на Плутон!

Астрономите с помощта на Хъбъл са открили четвърта луната около ледената планета джудже Плутон. Малкия нов сателит временно е именуван "P4" и е открит в проучване на "Хъбъл" целящо търсене на луни около далечната планета-джудже.

Тази луна е най-малката открита около Плутон. Тя има диаметър от 13 до 34 км. За сравнение, най-голямата луна Харон е с диаметър 1 043 км, а другите луни - Никс и Хидра, са в диапазона от 32 до 113 км.

"Забележително е, че камерите на Хъбъл, позволяват да видим такъв малък обект така ясно от разстояние повече от 5 милиарда км," казва Марк Шоуолтър ръководителя на програмата на Хъбъл.
Увеличи Credit: NASA, ESA, and M. Showalter (SETI institute)

Откритието е резултат от текущата работа в подкрепа на мисията "Нови Хоризонти", която трябва прелети през системата на Плутон през 2015 г.. Мисията е предназначена да осигури нови прозрения за световете намиращи се на ръба на нашата слънчева система. Картографирането на повърхността на Плутон от Хъбъл, като и откриването на неговите спътници са безценни данни получени от телескопа за планирането на тясната среща на Нови Хоризонти с Плутон.

"Това е фантастично откритие,", казва главният изследовател на Нови Хоризонти - Алън Стърн от Югозападния изследователски институт в Боулдър, Колорадо. "Сега, знаем, че има още една луна в системата Плутон и ние може да планираме близки наблюдения по време на нашето прелитане."

Новата луна е разположена между орбитите на Никс и Хидра, които също са открити от Хъбъл през 2005 год. Харон бе открит през 1978 г. от Американската военноморска обсерватория и за първи път беше подтвърден от "Хъбъл" през 1990 г. като отделно тяло от Плутон. Тя орбитира около Плутон в кръгова екваториална орбита на разстояние около 59 000 км и прави една обиколка за 32.1 дни.

Засега се смята, че новата луна се е образувала от сблъсък между Плутон и друго тяло, в началото на историята на Слънчевата система. Сблъсъка е изхвърлил материал, който се обединява в наблюдаваното семейство от сателити около Плутон.

Лунните скали доставени на Земята от мисиите "Аполо", довеждат до теорията, че Луната ни е резултат от подобен сблъсък между Земята и тяло с големината на Марс преди 4,4 милиарда години. Учените също смятат, че материала, който се избива от повърхността на Плутон и неговите луни от ударите с микрометеорити може да образува пръстени около планета-джудже, но засега в снимките от Хъбъл не е открита подобна структура. "Това изненадващо наблюдение е напомняне за моща на Хъбъл" казва Джон Морз от НАСА във Вашингтон.

P4 за първи път е видяна на снимка, направена от широкополевата камера 3 на Хъбъл на 28 юни. Тялото беше потвърдено и в следващите снимки също от Хъбъл, направени на 3 и 18 юли. Луната не се вижда в по-ранните изображения, защото експозицията която прави телескопа е в пъти по-кратка. Има шанс, тя да изглежда като съвсем леко зацапване на изображения от 2006 г. но тогава тя се пренебрегва, защото е много бледа - само около 10% от яркостта на Никс. Но без да се знае яркостта на повърхността е трудно да се прецени колко голямо е новолунието, но засега се знае че Р4 със сигурност е по-малка от Никс, най-вероятно значително по-малка.

Последните изследвания предполагат, че Никс и Хидра, имат относително тъмни повърхности, техните размери вероятно са по-големи в сравнение с предишните оценки - 106 километра за Никс (който се смята, че в действителност е много тъмен - албедо 0.06) и 81 километра за Хидра. От тези изчисления следва, че ако P4 е 10% от яркостта на Никс и има една и съща отразяваща повърхност, това ще означава, че тя е приблизително с 1/10, отразяваща повърхност или около 1 / 3 от диаметъра на Никс. Ако P4 е по-ярка, то тогава тя ще е по-малка. Заради това официалните данни са от 13 до 34 км, които са в съответсвие с горните изчисления.

Защо е толкава важно да научим колкото е възможно повече за система Плутон преди срещата с Нови Хоризонти? Може би не трябва да се отделя толкова време за подобни наблюдения, след като само след няколко години там ще достигне космически апарат който ще прави наблюдения в пъти по-добри от това което можем да видим от Земята?

Има няколко причини за това. Първо прелитането ще улови само един малък момент от историята на системата на Плутон - планира се наблюденията от апарата да започнат около осем месеца преди срещата. Но ние вече знаем, че Плутон е динамично място, с атмосфера и повърхност, която се променя драматично. Прелитането ще ни даде моментна снимка на Плутон, която ще бъде монтирана в контекста на десетилетия наблюдения, за да ни помогне да разберем тази сложна система.

Друга причина да се наблюдава Плутон, е да се направи предварителния разчет на мисията. Нови Хоризонти може да открие още луни, но при тези открития, най-вероятно ще бъде твърде късно за каквито и да е промени в претъпкания научен план на срещата. Това се е случило с Вояджър 2, когато космическия кораб открива много спътници в орбитата около Уран и Нептун, но не е имало време, за да се планират детайлни наблюдения с висока резолюция на тези нови луни.

Така че сега, благодарение на "Хъбъл", ние ще знаем почти достатъчно за четвърти луна на Плутон и то достатъчно рано, за да може мениджерите на Нови Хоризонти да направят предварителен план и да го спазят. Нови Хоризонти притежава най-мощната камера доставена в дълбокия космос - камерата LORRI, която има ъглова разделителна способност от 5 микрорадиана. Нека сега да предположим, че при най-добрия случай Нови Хоризонти успее да направи изображение на P4 от разстояние от 100 000 километра. Със сигурност ще се получи изображение от по-близо, но може апарата да бъде много зает в близкия подход за срещата и вероятно наблюденията на P4 ще са с по-нисък приоритет от някои от другите научни цели. С тази камера, от това разстояние полученото изображение ще притежава резолюция от половин километър за пиксел. Дори ако P4 се окаже само 20 километра в диаметър, тя ще изглежда като тяло с диаметър 40 пиксела. Въпреки че това е две трети от малкия размер на аватара ми, не е зле. Това е достатъчно, за да превърне малкия P4 от мъничка размита точка светлината в "място".
Увеличи Илюстрация орбитата на Р4. Credit: NASA, ESA, and A. Feild (STScI)

От сайта на НАСА и блога на планетно общество.

---

• 2101
• 0
• Mar 16, 2012

---

Коментар