spacebg covers

ако нашите очи могат да възприемат радиовълните тогава близката галактика центавър а (сen a) ще б
Мисия: Fermi Gamma-ray Space Telescope


Ако нашите очи могат да възприемат радиовълните, тогава близката галактика Центавър А (СEN A), ще бъде един от най-големите и най-ярки обекти на небето - почти 20 пъти по-голяма по размер от пълната луна. Но това което не можем да видим когато разглеждаме тази галактика във видима светлина е, че тя лежи сгушена между два гигантски радиоизточника, които са гигантски струи изхвърлени от централната черна дупка, която съдържа в ядрото си. Всяка струя е почти един милион светлинни години дълга.

Гамалъчевият телескоп на НАСА "Ферми" насочи гигантския си детектор към този невидим източник на светлина. Ферми вижда галактиката в гама диапазона, който е 100 милиарда пъти по-енергичен от радиовълните и това което вижда потриса много астрофизици.

"Това е нещо, което никога не сме виждали в гама лъчи" - казва Теди Чънг - учен от Ферми екипа. "Не само че наблюдаваме две изразени странични радио листа, но тяхната продукция в гама лъчевия диапазон е повече от десет пъти по-голям от колкото радиодиапазона". Ако гамалъчевият телескоп не беше конструиран толкова късно, астрономите щяха да класифицират тази галактика като "гама-лъчева галактика".
Увеличаване Ферми телескопа регистрира поток от високоенергийни гама лъчи идващи от активната галактика Центавър А. Емисиите съответстват на милиони светлинни години радиоизлъчващ газ изхвърлен от супермасивната черна дупка намираща се в центъра на галактиката. Credit: NASA/DOE/Fermi LAT Collaboration, Capella Observatory



Известно е още, че NGC 5128 или CEN A се намира на около 12 милиона светлинни години от нашата галактика в съзвездието Кентавър и е един от първите открити небесни радиоизточници. "Запазена марка на радиогалактиките е наличието на две огромни радио струи от двете страни на иначе нормална елеиптична галактика. CEN A е един типичен пример" казва Джурген Кнодзелер също учен от екипа на Ферми.

Астрономите класифицират CEN A като "активна галактика" - термин който важи за всички галактики, чиито централни райони излъчват силни емисии при много различни дължини на вълните. "Тези емисии, се изпускат от централната черна дупка милиони пъти по-масивна от нашето слънце, когато се храни", казва Ясуши Фузакала - учен физик. "Черната дупка отклонява и насочва всичко което изпуска в две мощни противоположно насочени струи."

Черната дупка в центъра на CEN A е с маса стотици милиони пъти масата на Слънцето и струите от материя които изхвърля са със скорост близка до светлинната. В течение на десетки милиони години, тези струи се успокояват и образуват две гигантски мехурчета пълни с магнитни полета и енергични частици - радиостатичните листа, които виждаме в момента. Радиовълните възникват от спираловидните движения на електроните около силовите линии на заплетените магнитни полета.

Но въпроса е откъде идват високоенергичните гама лъчи? Цялата вселена е изпълнена от лъчение с ниска енергия - радио фотони на общия микровълнов фон, както и инфрачервена и видима светлина от звездите и галактиките. Наличието на това излъчване е ключът към разбирането на CEN A гама лъчите.

"Когато един от тези фотони се сблъсква с една супер бърза частица в радиостатичните листа, фотонът получава такъв тласък от енергия, че се превръща в гама лъч." Обяснява Лукас Сталарз - японски физик. Въпреки, че това наподобява повече космически билярд от астрофизика, този процес е общ начин за превръщане на космически лъчи в гама лъчи. За CEN A това е един важен аспект защото фотоните от микровълновото фоново лъчение рикушират от най-високо енергийните частици намиращи се в радиостатичните листа. Този процес е доказан за десетки галактики, но при CEN А е първият случай, при който астрономите имат солидни доказателства, че микровълновите фотони се превръщат в гама-лъчи.

Ферми наблюдава и каталогизира стотици квазери и други видове активни галактики, но тъй като CEN A е толкова близо, толкова силна и толкова ярка, тя може да бъде единствената галактика, която Ферми вижда по този начин.
Увеличаване Гигантската елиптична галактика NGC 5128 във видима светлина, домакиня на радиоизточник известен като Центавър А. Намираща се на 12 светлинни години от нас тя е една от най-близките активни галактики. Credit: Capella Observatory
Увеличаване Високоенергийните гама лъчи (в лилаво) открити от Ферми. Credit: NASA/DOE/Fermi LAT Collaboration, Capella Observatory
Увеличаване На това изображение са добавени и радиоданните (в оранжево), за да се оцени напълно мащабите на излъчването от страничните радиолиста на CEN A, които се простират на 1.4 милиона светлинни години. Тази снимка събира данните от видима светлина, радио и гама лъчението. Credit: NASA/DOE/Fermi LAT Collaboration, Capella Observatory, and Ilana Feain, Tim Cornwell, and Ron Ekers (CSIRO/ATNF), R. Morganti (ASTRON), and N. Junkes (MPIfR)

Източник: НАСА

  • 1392
  • 0
  • Apr 1, 2012

Коментар
Подобни публикации