астрономите използващи космическия телескоп -спицер- откриха наличието на въглеродни мол
Мисия: Spitzer Space Telescope

---

Астрономите използващи космическия телескоп "Спицер", откриха наличието на въглеродни молекули, известни като "buckyballs"(бекуболи) в космоса за първи път. Бекуболите са молекули наподобяващи футболни топки, които за първи път са наблюдавани в лаборатория преди 25 години.

Те са наречени така заради приликата им с купола Бъкминстър Фулър, който има оформени ръбове по кръглата повърхност на частичната сфера. Бекуболите плават през пространството, но са избягали откриването им досега.

"Намерихме най-големите молекули съществуващи домомента в космоса", казва астронома Ян Ками от университета Западна Онтарио, Канада, "Особено сме развълнувани, защото те притежават уникални свойства, които ги правят важни играчи за всички видове физически и химически процеси протичащи в пространството."
Увеличаване Image credit: NASA/JPL-Caltech

Видео

Бекуболите са изработени от 60 въглеродни атома подредени в триизмерена, сферична структура. Тяхната молекулна структура е подобна на типична черно-бяла футболна топка. Изследователският екип също така, откри и по-големи роднини на Бекуболите, известни като C70, за първи път в космоса. Тези молекули се състоят от 70 въглеродни атома и са оформени по-скоро като овална топка за ръгби. И двата вида молекули, принадлежат към един и същ клас, който е известен официално ката buckminsterfullerenes или fullerenes.

Екипът на Ками неочаквано откри въглеродните топки в една планетарна мъглявина именувана Tc 1. Планетарните мъглявини са останки на звезди подобни на Слънцето, които губят външните слоеве от газ и прах с течение на възрастта. Компактна, гореща звезда, или бяло джудже в центъра на мъглявината осветява и затопля тези облаци от материя.

Бекуболите са открити в богати на въглерод облаци, които са изхвърлени в крайния етап от живота на звездата. Астрономите използващи спектроскопския инструмент на Спицер за да анализират инфрачервената светлина идваща от планетарната мъглявина, открили спектралните подписи на бекуболите. Тези молекули са с приблизително стайна температура - идеалната температура, за да се изследва инфрачервената светлина, която може да открие Спицер. Според Ками, Спицер поглежда на точното място в точното време. След един век, Бекуболите може да бъдат много студени, за да бъдат открити.

Данните от Spitzer са сравнени с данни от лабораторни измервания на една и съща молекула и показват добро съвпадение.

"Не сме планували това откритие," казва Ками. "Но когато видях тези огромни спектрални подписи, Веднага разбрахме, че гледаме едни от най-търсените молекули."

През 1970 г. японския професор Еиджи Осава прогнозира съществуването на Бекуболи, но те не са наблюдавани до лабораторните експерименти през 1985 година. Изследователите симулирали условията в средата около стари, богати на въглерод звезди-гиганти, в които са открити вериги от въглерод. Изненадващо, тези експерименти довеждат до образуването на големи количества buckminsterfullerenes. Тези молекули по-късно са открити и на Земята в сажди, слоеве от скали и метеорити.

Проучването на fullerenes и техните производни се превърнало в отделна област на научните изследвания заради уникалността на молекулите, които припритежават уникална здравина и извънредни химични и физични свойства. Сред потенциалните приложения са изработката на брони, нови лекарства и свръхпроводящи технологии.

Предишна търсения на Бекуболи в пространството, по-специално около въглерод-богатите звезди, са неуспешни. Обещаващ случай за присъствието им в разредените облаци между звездите бе представен преди 15 години, като се използват наблюдения в оптичните дължини на вълните. Тази констатация все още очаква потвърждение от лабораторни данни. Неотдавна друг екип на Спицер събра доказателства за Бекуболи около различен тип обекти, но от спектралните подписи те наблюдавали, че са частично замърсена с други химически вещества.

Източник: НАСА

---

• 1556
• 0
• Mar 22, 2012

---

Коментар