Реклама

астрономите изследват интересен тип свръхнова преди седемнадесет години а


Астрономите изследват интересен тип свръхнова.

Преди седемнадесет години, астрономите са станали свидетели на свръхнова избухнала на 40 милиона светлинни години от нас в галактиката "NGC 7424" разположена в южното съзвездие "Grus". От тогава гигантската експлозия постепенно избледнява, но сега се е случило нещо ново. Хъбъл е направил първото изображение на оцелял спътник сред останките на свръхновата. Това е едно от най-убедителните доказателства, че някои свръхнови произхождат в системи от двойни звезди.
Увеличаване Малко след като "SN 2001ig" е избухнала, учените са фотографирали свръхновата с VLT през 2002 г. Две години по-късно, южната обсерватория "Джемини" засича намек за присъствието на оцелял спътник. Тъй като свръхновата драстично избледнява, учените са насочили Хъбъл към това място през 2016 г. Откритието е наличието на оцелял спътник и наблюденията на Хъбъл са най-доброто доказателство, че някои свръхнови произхождат от системи с двойни звезди. Credits: NASA, ESA



Статистиката сочи, че повечето масивни звезди са групирани по двойки и астрономите очакват, че много от тези двойки ще взаимодействат и ще прехвърлят вещество помежду си. Не е изключено точно този процес да е причината за експлозиите на свръхнови.

В случая, спътникът на експлодиралата звезда не е бил невинен участник. По някакъв начин, той е изсмукал почти всичкия водород от атмосферата на обречената звезда, милиони години преди катастрофата. Отсъствието на водород създава нестабилност в основната звезда, причинявайки епизодично раздуване на най-горните слоеве.

Свръхновата е наречена "SN 2001ig" и тя е категоризирана като "тип IIb" свръхнова. Този тип свръхнови са необичайни защото при тях повечето, но не всичкия, водород е изчезнал преди експлозията. Този вид експлодиращи звезди са идентифицирани за пръв път през 1987 г. и от тогава не е ясно как всъщност се губи водорода. Първоначално се е смятало, че причината са много бързи звездни ветрове, които са издухали най-външните области богати на водород. Проблемът е, че когато астрономите започват да търсят първичните звезди за които им предстои да се саморазрушат, те не могат да намерят кандидат с бедна водородна обвивка.

Това е странно, защото според теориите, тези звезди се очаква да бъдат най-масивните и съответно най-ярките. Също така, чисто статистически, пълният брой на свръхновите е по-голям от звездите кандидати. Този факт кара учените да теоретизират, че много от експлодиралите звезди първоначално са били в двоични системи където постепенно са затлъстели и са се саморазрушили. За да докажат теорията, астрономите трябва да открият звезда спътник оцеляла след експлозията.

Но търсенето на спътник оцелял след експлозия на свръхнова не е лесна задача. Първо, тя трябва да е на относително близко разстояние до Земята, за да можем да я изследване. SN 2001ig и неговият спътник горе долу се вписват, защото в рамките на това разстояние няма много свръхнови. Още по-важното е, че астрономите трябва да определят точната позиция чрез много точни измервания.

През 2002 г., малко след като SN 2001ig е избухнала, учените са установили точното местоположение на свръхновата с VLT в Чили. След това, през 2004 г. чрез обсерваторията "Джемини" също в Чили, астрономите се натъкват на първото доказателство за присъствието на оцелял спътник.

Сега Хъбъл е наблюдавал вече изгасналата свръхнова 12 години по-късно със своята изключителна разделителна способност в ултравиолетовата област. На получените фотографии ясно се вижда оцелелия спътник - нещо, което само Хъбъл може да направи.

Преди експлозията, двете звезди са се обикаляли една около друга за около една земна година. Когато основната звезда е избухнала, тя е оказала далеч по-малко влияние върху оцелелия спътник, отколкото се е смятало. По същество саморазрушилата се звезда е представлявала силно раздута област от газ, в която е плувала сравнително силно уплътнената звезда спътник. Когато е преминала ударната вълна, всъщност тя е издухала разредения газ, а спътникът е останал непокътнат.

През 2014 г. Хъбъл е открил спътник и в друга свръхнова "SN 1993J", която е от същия тип. Тогава обаче е получен спектър, а не изображение. Случаят с SN 2001ig е първият фотографиран оцелял спътник.

Вероятно около половината от всички свръхнови са изгубили външната си обвивка заради техните другари. Следващата стъпка е, да се определят разликите между "SN 2001ig" и "SN 1993J" за които се знае, че около 90% от водородната обвивка е отстранена преди експлозията. Заради изчезналия газ много преди експлозията, тези свръхнови не се отличават с шоково взаимодействие с заобикалящия ги газ, защото просто няма такъв. Без шоково взаимодействие, те избледняват много по-бързо от другите типове свръхнови. Това означава, че астрономите когато регистрират определена свръхнова ще трябва да изчакат само две - три години, за да потърсят оцелели спътници в останките. В бъдеще изследванията ще продължат с бъдещия космически телескоп "James Webb", който се очаква да открие повече от този тип свръхнови.

  • 460
  • 0
  • May 3, 2018

Коментар
Подобни публикации