Реклама

астрономите откриха пета луна на плутон- голяма
Мисия: Hubble Space Telescope


Астрономите откриха пета луна на Плутон!

Голямата новина днес - екип от астрономи с помощта на космическия телескоп "Хъбъл" са открили пета луна в системата на Плутон.

Изглежда че там става доста населено. Новата луна се очаква да бъде с неправилна форма и нейните размери са някъде между 9 и 23 км в диаметър. Орбитата отстои на около 90 000 км от планетата-джудже и най-отличителното е, че е почти кръгова. Освен това се очаква орбиталната равнина да е същата като на другите луни в системата.

Откритието увеличава броя на известните луни в орбита около Плутон до пет. Интригуващото е, че такава малка планета може да има такава сложна колекция от сателити. Новото откритие предоставя допълнителни насоки как системата Плутон е образувана и еволюира.

Както всички знаем, към Плутон се приближава космическият кораб "Нови Хоризонти", който ще пристигне там през 2015 г. Мощното зрение на Хъбъл е използвано за откриване на потенциални опасности когато Нови Хоризонти ще профучи през системата с гигантската скорост 45 000 км/час.

Навигаторите на мисията казват, че откриването на толкова много малки луни косвено подсказва, че там трябва да има множество малки невидими частици. Затова в момента се търсят варианти за по-безопасна траектория на космическия кораб, която ще се базира до голяма степен на данните получени от Хъбъл.

Най-голямата луна на Плутон - "Харон" е открита през 1978 г. от военноморската обсерватория на САЩ във Вашингтон. През 2006год Хъбъл откри две допълнителни луни - "Никс" и "Хидра". Същия телескоп откри луната "P4" през 2011год. Сега новия сателит е именуван Р5. Но това съвсем не е всичко. Откритията от Хъбъл продължават и телескопа произвежда все така зашеметяващи изображения на нашата Вселена:
Увеличаване Тези изображения от Хъбъл показват слаба, страдаща от липса на звезди галактика-джудже "Лъв IV". Изображението вляво показва част от галактиката, очертана от бялата правоъгълна кутия. Кутията е с размери 83 на 163 светлини години. Няколкото звезди в Лъв IV се губят на фона на далечните галактики, който е показан самостоятелно в средното изображение. От дясно са само звездите на Лъв IV. Погледната така тя изобщо не прилича на галактика, а по-скоро на обикновено съзвездие. Звездите в нея всъщност са хиляди и те са предимно подобни на слънцето, червени джуджета и няколко умиращи червени гиганти. Тази галактика може да се каже че е изградена изцяло от тъмна материя защото тя е 100 пъти повече от обикновената материя. Credit: NASA, ESA, and T. Brown (STScI)



Астрономите са озадачени защо някои слаби и изключително бледи галактики-джуджета, обитаващи задния двор на нашата галактика "Млечния" път съдържат толкова малко звезди.

Смята се, че някои от тези "призраци" са най-малките, най-старите и най-девствените галактики във Вселената. Те са открити през последното десетилетие чрез използването на автоматизирани компютърни техники. Но също така е необходима и помощ от космическия телескоп "Хъбъл" за да се разреши загадката.

Наблюденията от Хъбъл върху три подобни галактики показват, че звездите в нея притежават една и съща дата на раждане. Звездообразуването е протичало преди повече от 13 милиарда години, след което внезапно спира. Всичко това се е случило през първия милиард години след като Вселената се е родила.

Рейонизацията във Вселената е протекла през първия милиард години след Големия взрив. През тази епоха, радиацията от първите звезди избива електроните от първобитните водородни атоми. Този процес позволява на водорода да стане прозрачен за ултравиолетовата светлина.

По ирония на съдбата, същата радиация която предизвика всеобщата рейонизация изглежда е преустановила звездообразуването в галактиките-джуджета. Малките неправилни галактики са родени около 100 милиона години преди рейонизацията и току що са започнали да произвеждат звезди. Типичните им размери са около 2000 светлинни години в широчина, те са по-малките братовчеди на галактиките-джуджета близо до нашата галактика. За разлика от своите по-големи роднини, слабите галактики не са били достатъчно масивни за да се предпазят от суровата ултравиолетова светлина, която е издухала и малкото налична газ. Изчерпвайки по този начин газовите доставки, те не могат да образуват повече нови звезди.

Откритието може да обясни така наречения "липсващия на сателити проблем", при който се наблюдават само няколко галактики-джуджета в непосредствените околности на Млечния път, а компютърните симулации прогнозират, че техния брой трябва да бъде хиляди. Едно възможно обяснение за това е, че звездната формация е толкова замряла, че галактиките просто са угаснали и в момента са трудни за откриване.

В подкрепа на тази теория астрономите наскоро са открили повече от дузина от тези призрачни галактики в съседство на нашия Млечен път, а са сканирали само една четвърт от небето. Учените смятат, че останалата част от небето трябва да съдържа десетки пъти повече от тези обекти, наречени "ултра-бледи галактики-джуджета". Наблюдаваното отсъствие на звездообразуване предполага, че може да съществуват още хиляди от тях, но просто да не можем да ги забележим.

Това са вкаменелости на най-ранните галактики във Вселената. Тези структури не са се променили милиарди години. Звездните популации в тези изкопаеми варират от няколко стотин до няколко хиляди звезди които са по-тъмни и по-леки от нашето Слънце. Особеното при тях е, че тези галактики може да са лишени от млади звезди, но те притежават изобилие от тъмна материя, която е основния скелет върху който са построени.

Нормалните галактики-джуджета в близост до Млечния път, съдържат 10 пъти повече тъмна материя от обикновената материя. В ултра-бледите галактики-джуджета, тъмната материя е повече от обикновената материя, най-малко с коефициент от 100.

Тези острови от най-вече тъмна материя съжителстват с нашия Млечен вече в продължение на милиарди години. Когато са започнали да бъдат откривани от астрономите, се появяват много теории за недостига на звезди. Някои от тях твърдят, че вътрешната динамика, като взрив на свръхнова е издухала газа необходим за създаването на новите звезди. Други предполагат, че галактиките просто са използвали всичката газ и в момента тлеят подобно на въглени, докато не изгаснат напълно. Последните теории гласят, че те са наистина древни обекти датиращи от ранната Вселена, когато рейонизацията е прекратила звездообразуването.

Последвалите наземни наблюдения на две от новооткритите галактики показват, че звездите в нея са наистина древни. Сега Хъбъл е проучил три подобни галактики - "Херкулес", "Лъв IV" и "Голяма Мечка", които отстоят на разстояния от 330 000 до 490 000 светлина години.

Възрастта на звездите е определена чрез анализа на тяхната яркост и цвят. Резултатите са сравнени с данните от древния кълбовиден звезден куп "M92", разположен на 26 000 светлини години от нас. M92 е на повече от 13 милиарда години и той е един от най-старите обекти във Вселената. Данните при сравняването напълно съвпадат, което показва че галактиките са на същата възраст като M92.

Удивителното е, как Хъбъл изобщо е успял да измери възрастите на тези галактики защото на изображенията те се наблюдават без почти никакви звезди. Хъбъл още един път доказа себе си.
Увеличаване Контексен изглед на "Лъв IV". Тази галактика-призрак е доминирана от тъмната материя - невидима субстанция, която съставя по-голямата част от масата на Вселената. Тя се намира на 500 000 светлинни години от Земята. Пунктираната линия бележи нейните граници които са с размери около 1100 светлини години в широчина. Credit: NASA, ESA, and T. Brown (STScI)
Увеличаване Тези компютърни симулации показват рояк от групички тъмна материята около нашата галактика. Някои от тях са по-масивни, достатъчни за да предизвикат формиране на звезди. Най-отгоре са показани хилядите острови тъмна материя около Млечния път. В средата зелените петна са тези парченца от тъмната материя, достатъчно масивни за да засмучат газ от междугалактическата среда и да предизвикат звездообразуване, което в крайна сметка ще създаде галактиките-джуджета. В долния панел, червените петна са ултра-бледите галактики-джуджета, които са спрели да образуват нови звезди отдавна. Credit: NASA, ESA, and T. Brown and J. Tumlinson (STScI)
Увеличаване Image credit: ESA/NASA

"Camelopardalis" или "U Cam" за по-кратко е звезда, която наближава края на живота си. Понеже нейното гориво започва да привършва, тя става нестабилна. През период от няколко хиляди години, звездата отделя в околното пространство почти сферичен слой от газ което е сигурен знак че в нейното ядро вече "гори" хелий. Газа изхвърлен при последното изригване се вижда ясно на тази снимка.

U Cam е пример на въглеродна звезда. Това са рядък вид звезди на които атмосферите съдържат повече въглерод отколкото кислород. Поради ниската гравитация на повърхността, голяма част от този въглерод може да се загуби чрез мощни звездни ветрове.

Това изображение от Хъбъл е получено от неговата "усъвършенствана камера за изследвания". Самата звезда всъщност се побира в рамките само на един пиксел от центъра и тя е много по-малка, отколкото изглежда на снимката.

Яркостта на този пиксел обаче е достатъчна за да насити рецепторите на фотоапарата, заради което тя изглежда много по-голяма отколкото е в действителност.

Обвивката от газ е много по-голяма и много по-бледа от звездата. Забележителното е, че докато явленията случващи се в крайните етапи от живота на звездите често са доста непостоянни и несигурни, тази обвивка от газ е почти напълно сферична.
Увеличаване Относително малък брой галактики във Вселената притежават ясно изразени равнини, светещи спирални ръкави и ярки ядра, каквато е нашата галактика "Млечния път". В действителност, повечето от галактиките изглеждат малки и аморфни облаци от пара. Една от тези галактики е DDO 82, която е показана на това ново изображение от космическия телескоп "Хъбъл".

Макар и малка в сравнение с Млечния път, тази галактика-джудже съдържа между няколко милиона и няколко милиарда звезди. DDO 82 е известна също с наименованието "UGC 5692" и астрономите я класифицират като "Галактика SM" или "Магеланова спирална галактика" защото е подобна на Големия Магеланов Облак - една от сателитните галактики на Млечния път. Оказва се обаче, че DDO 82 притежава един спирален ръкав. Най-вероятно тази структура се дължи на гравитационните взаимодействия през нейната история, но тя не е толкова ясно изразена, както в Големия Магеланов Облак.

Астрономите също се отнасят към DDO 82 и други подобни изкривени от природата галактики-джуджета като "неправилни". DDO 82 се намира в съзвездието "Голямата мечка", отдалечена е приблизително на 13 милиона светлинни години от нас. Обектът се счита за част от групата М81, която съдържа около три дузини галактики. Image credit: ESA/NASA
Увеличаване Още едно забележително изображение от Хъбъл.

Тази структура наподобява следа оставена от атрактивна ракета на небето. Всъщност това е "Herbig-Haro 110" - гейзер от горещ газ изпуснат от новородена звезда. Въпреки, че синкавите слоеве газ наподобяват дим, те всъщност са милиарди пъти по-разредени от дима оставен от фойерверките които използваме за да отбележим някой празник. Общата дължина на тази космическа диря е светлинни години.

Herbig-Haro обектите притежават широк спектър от форми, но тяхната основна конфигурация остава същата. Те представляват струи от нагорещен газ изхвърлен в противоположни посоки от новоформиращите се звезди. Астрономите подозират, че тези изходящи потоци се захранват от акреционния диск около младата звезда.

Когато тези енергични струи пронижат по-студени облаци от газ, те образуват шокове пред себе си. Съвсем естествено при тези съприкосновения температурите се покачват и в космоса изведнъж се появяват тези светещи структури.

В случая на HH 110 обаче, астрономите наблюдават необичайна пермутация на този модел. Учените не са успели да открият източника на струите. Постепенно те са достигнали до извода, че наблюдаваните струи се генерират от други струи.

Астрономите вярват, че първоначалната струя HH 270 е достигнала невидима пречка - много по-плътно и студено ядро на междузвездния облак, което я е отклонило на около 60-градуса по пътя. По този начин струята първоначално изгасва след което преоткрива себе си като HH 110.

Тези енергийни потоци са по-скоро като хаотични изблици, понеже по-бързо движещите се порции газ изпреварват по-бавните в резултат на което възникват нови шокове във вътрешността на струята. Синята светлина излъчвана от този развълнуван газ бележи границите на интериорните сблъсъци. Чрез измерване на скоростта и позициите на различните била по веригата на струята, астрономите могат ефективно да върнат "назад" изходящия поток, обратно към момента, когато е бил излъчен. Тази техника може да се използва, за да се изследва историята на звездата която е в процес на натрупване. Credit: NASA, ESA, and the Hubble Heritage Team (STScI/AURA)

  • 1771
  • 0
  • Jul 12, 2012

Коментар
Подобни публикации