Реклама

астрономите са измерили точното разстоянието до един от най-старите обекти във вселената - колекция
Мисия: Hubble Space Telescope


Астрономите са измерили точното разстоянието до един от най-старите обекти във вселената - колекция от звезди, родени малко след Големия взрив.

Новият критерий за разстояние, осигурява независима оценка относно възрастта на Вселената. Измерването също ще помогне на астрономите да подобрят моделите на звездната еволюция. Звездните клъстери са от ключово значение за определяне звездните модели, защото звездите във всяка група са на едно и също разстояние и са с една и съща възраст и химичен състав.
Увеличаване Credit: NASA

Обект на изследването е кълбовидният звезден куп "NGC 6397", който е един от най-близките до Земята. Новото измерване определя разстоянието до него на 7800 светлинни години с едва 3% грешка.

До момента, астрономите са изчислявали разстоянията до кълбовидните клъстери в галактиката като са сравнявали светимостта и цветовете на звездите с теоретични модели, основаващи се на светимостта и цветовете на близки до нас звезди. Но точността на тези оценки варира, като несигурностите се движат между 10% и 20%.

Но новото измерване използва ясна тригонометрия, което по същество представлява един и същ метод използван от геодезистите още от прастари древногръцки времена. Използвайки нова наблюдателна техника за измерване на невероятно малки ъгли, астрономите са успели да измерят с Хъбъл обект, намиращ се извън диска на Млечния път.

Данните сочат, че NGC 6397 е на възраст 13,4 милиарда години. Кълбовидните купове са толкова стари, че техните възрасти и разстояния получени от предишните несигурни модели, понякога изглеждат по-стари от Вселената.

Сега, точните разстояния освен че уреждат въпросите с възрастите, те също се използват за изследване на характеристиките на младите и стари звездни популации. Всеки модел, който се съгласува с измерванията, дава повече вяра за прилагането му към по-отдалечени звезди. Досега астрономите са разполагали с точните разстояния до много по-младите отворени клъстери в нашата галактика, защото те са по-близки до Земята.

Най-общо, около 150 глобуларни клъстера обикалят извън сравнително по-младия звезден диск на нашата галактика. Тези сферични и гъсто натъпкани структури, представляват рояци от стотици хиляди звезди и те са първите заселници на Млечния път.

Астрономите са използвали тригонометричен паралакс за да накарат точността на разстоянието до клъстера да се увеличи. Тази техника измерва малката видима промяна на позицията на даден обект дължаща се на промяната на гледната точка на наблюдателя. Хъбъл е измерил лекото колебание на клъстерните звезди поради движението на Земята около Слънцето.

С тази техника, наречена "пространствено сканиране", широкообхватната камера на Хъбъл е измервала паралакса на общо 40 звезди от NGC 6397 на всеки 6 месеца в продължение на 2 години. След това изследователите комбинират резултатите, за да получат точното измерване на разстоянието.

Астрономите твърдят, че биха могли да постигнат точност до 1%, ако комбинират измерването на разстоянието до НСС 6397 на Хъбъл с предстоящите резултати от космическата обсерватория "Гая" на Европейската космическа агенция. Последната измерва позициите и разстоянията на звездите с безпрецедентна точност.

  • 497
  • 0
  • Apr 24, 2018

Коментар
Подобни публикации