Реклама

Водата на Марс постепенно изчезва
Мисия: Mars Science Laboratory


Как би изглеждал Марс ако можехме да се върнем назад във времето преди 3,5 милиарда години?


Тогава ще видим езера, изпъстрили дъното на кратера „Гейл“. Той някога е бил воден басейн с широчина около 150 километра в който са се вливали водни потоци или реки течащи по неговите стени.

Разнищвайки по-щателно историята или премествайки се напред във времето виждаме как тези водни потоци постепенно секват, а езерото постепенно се сегментира на много езера, които в крайна сметка пресъхват. Преди окончателно да изчезнат обаче, водните басейни циклично са се изпарявали и съответно пълнили от дъждовете. 

Това е пейзажът, описан от мисията „Кюриосити“. Скалните депозити разкриват древна водна среда, която постепенно е изчезнала, превръщайки Марс в студената пустиня днес. Сега, важният въпрос е, колко дълго всъщност е съществувала водата на Марс.  

Тази задача, може да се реши скоро, защото Кюриосити се насочва към регион, наречен „сулфатен носител“. Сулфатните залежи се формират когато водата се изпарява и те по същество се различават доста от по-ниските склонове изградени от хидратни минерали. 

 

Мрежата от пукнатини в тази марсианска скална плоча е образувана от изсушаване на слой кал преди повече от 3 милиарда години. Пукнатините в калта са доказателство за времето, когато сухите интервали пресичат влажните периоди. Някои от пукнатините съдържат материал, който е много по-ярък от заобикалящата го скала. Това са минерални вени изградени от калциев сулфат. Те се образуват от циркулацията на вода, която постепенно отлага или запълва пукнатината.  Credit NASA/JPL-Caltech/MSSS

Кратера Гейл е остатък от масивно въздействие. Постепенно в неговото дъно се е наслоила утайка, пренасяна от водата и вятъра. След като водата се е изпарила, вече втвърдената утайка или седиментът постепенно ерозира и отново се разнася от вятъра. Днес са останали само отделните слоеве от него, които си личат по склоновете на централната планина „Шарп“.  

Всеки слой всъщност е различна епоха от марсианската история и съдържа улики за преобладаващата по това време среда. Изводът е, че колкото повече мисията се изкачва, толкова по-сухо става. Разбирането кога и как климатът на планетата е започнал да се засушава е отговорът на въпроса колко време всъщност Марс е бил способен да поддържа микробен живот.

Най-вероятно всичко започва от един участък от утаени скали, разположени на около 150 метра над дъното на кратера, наречен „Остров Сътън“. Кюриозити е работил там през 2017 год. и въз основа на поредица от пукнатини в една вкаменена кал, учените установяват, че това е епохата в която е започнало засушаването. Но солите там показват, че водата е приличала по-скоро на саламура или луга. 

Обикновено, когато едно езеро изсъхне изцяло, то оставя купчини чисти кристали сол. Но въпросните соли са различни, те са минерални соли, а не трапезна сол. Те са смесени с утайка, което предполага, че са кристализирали във влажна среда - вероятно точно преди изпаряването на плитките водоеми, пълни със солена вода.

Обогатяването на скалите със соли е само една от уликите за изпаряването на водата. Анализирайки цялото пътешествие на мисията от 2012 насам се вижда изменението от водна към засушаваща се среда. Но това изменение не е линейно, то по-скоро е циклично. Съществуват смесени дълги периоди на пълно и празно езеро.  

Отправянето на мисията към новият сулфатен носител означава, че през следващите години лабораторията ще изследва предимно сухата среда на Марс. Въпросът е, кога точно е настъпила тя. Сложността идва от факта, че сухите минерали са се омешали с речни или вятърни отлагания, които размазват картината. Едно е сигурно обаче, мисията вече работи в епохата, в която настъпват сериозни климатични промени, въпреки че все още никой не знае кога е започнала и колко време е продължила.  

Тази анимация демонстрира как потоците вода са се стичали по склоновете на планината Шарп към пода кратера Гейл. Постепенно, потоците пресъхват, централното езеро също, оставяйки след себе си мрежа от солени езера във времето. Credit  ASU 


 


  • 40
  • 0
  • Feb 5, 2020

Коментар
Подобни публикации