spacebg covers

Водата на Чурюмов-Герасименко се различава от земната
Мисия: Rosetta


Увеличаване Тази сложна мозайка, включва четири отделни изображения от тесноъгълната камера на Розета, направени 31 км от центъра на ядрото на 20 ноември, 2014 г. Резолюцията е 3 метра за пиксел. Image Credit: ESA/Rosetta/NAVCAM

Произходът на океаните на Земята е един от най-важните въпроси засягащи формирането на нашата планета и произхода на живота. Най-популярната теория е, че водата е доставена в по-късен етап от въздействия на комети и астероиди. Сега данните от Розета, по специално от спектрометърът "ROSINA" показват, че наземната вода не идва от комети подобни на "67Р/Чурюмов-Герасименко".

Ако допуснем, че нашата вода е доставена от малките тела в Слънчевата система, тогава трябва да установим кое точно семейство са отговорни. Съществуват три възможности: астероидите от региона на Юпитер, кометите идващи от Облака на Оорт и кометите идващи от пояса на Куипер образувани извън орбитата на Нептун.

Ключът към определянето произхода на водата е изследването на изотопите и по специално количеството деутерий. Деутерият е по-тежка форма на водорода, който освен обичайния протон притежава и един неутрон в атомното ядро. Чрез сравняване на съотношение на деутерий към водород в различните обекти, учените могат да установят произхода на този обект в Слънчевата система. Също, сравняването на съотношението D/H в океаните на Земята с това в други тела, учените могат да установят произхода на водата ни.

"ROSINA" е масов спектрометър, който е предназначен да установи това съотношение във водната пара извираща от ядрото на кометата. Данните сочат че то е значително по-различно от това на Земята. Стойността на коефициентът D/H за кометата е повече от три пъти по-голям от наземния. Това всъщност е един сред най-високите коефициенти, засичани в Слънчевата система и означава, че е много малко вероятно, кометите подобни на "67Р/Чурюмов-Герасименко" да са доставили наземната вода.

Преди почти 30 години (през 1986), подобен инструмент работещ на европейската мисия "Giotto" е измерил D/H съотношението и на Халеевата комета. Тогава се е оказало, че то е два пъти по-голямо от земното. Заключението по това време е, че кометите идващо от Облакът на Оорт, към който принадлежи и Халеевата комета, не могат да бъдат отговорни за океаните на Земята. През следващите 20 години подобни измервания са правени и на още няколко комети и всички показания са с много подобни стойности. Впоследствие, моделите според които водата е доставена от кометите стават по-малко популярни.

Но теорията получава рязък подем, когато космическият телескоп "Хершел" е измерил, че D/H съотношението в кометата "Хартли 2" е много близко до земното. Това всъщност е изненада, защото "Хартли 2", за разлика от "67Р/Чурюмов-Герасименко" произхожда от Пояса на Куипер. Според теориите, тези комети трябва да притежават дори още по-висок коефициент, защото те са образувани в по-студени региони.

Новите резултати от Розета, засилват мнението, че водата на Земята е доставена от по-близките до нас астероидни тела, или планетата е запазила част от оригиналните си резервоари, натрупани още по време на формирането.


  • 1413
  • 0
  • Dec 11, 2014

Коментар
Подобни публикации