spacebg covers

Водата на Юпитер е повече от досега смятаното.
Мисия: Juno - мисия до Юпитер


Увеличаване  Тази снимка е направена на 1 септември 2017 г. от Джуно. Това е южния екваториален регион на Юпитер. Изображението е ориентирано така, че полюсите на Юпитер (не се виждат) са отляво и надясно. Credits: NASA

 

Мисията „Джуно“ е предоставила първите научни резултати за количеството вода на Юпитер. Излиза, че на екватора, водата съставлява около 0.25% от молекулите в атмосферата на Юпитер. По този показател, Юпитер се различава драстично от Слънцето, където водата е три пъти по-малко. 

Все още е прекалено рано да се казва дали това е много или малко, но определено е успокояващо откритие, защото мисията „Галилео“ през 1995 год. предполага, че Юпитер е доста сухо място в сравнение със Слънцето (сравнява се не течна вода, а нейните компоненти, кислород и водород, присъстващи на Слънцето).

Точната оценка на общото количество вода в атмосферата на Юпитер е в челните места  от списъците с желания на планетарните учени. Уточняването на точното количество вода в газовия гигант е критично парче от пъзела на формирането на слънчевата система. Юпитер, най-вероятно се е формирал преди Слънцето, заради което е засмукал повече прах и летливи вещества.  

Водещите теории за формирането на Юпитер предвиждат, че на планетата трябва да съществуват доста сериозни количества вода. По този начин откритото изобилие от вода е с важни последици не само за валидността на теориите, но и за метеорологията на газовия гигант.

Например изучаването на вятърните течения и мълниите, забелязани най-напред от мисията „Вояджер“ предполагат че атмосферата трябва да е наситена с вода. Мълниите са феномен, който обикновено се подхранва от влагата, но точната оценка за нейното количество е убягвала на многото космически кораби, преминали през системата на Юпитер. Всъщност всички мисии във външната слънчева система задължително преминават покрай Юпитер.

Водната мистерия се засилва още повече след сондата "Галилео", която навлезе в атмосферата на гиганта. В продължение на 57 минути през декември 1995 г., тя е измервала количеството вода в слоевете атмосфера през които преминава. Достигната дълбочина е около 120 км, където е отчетено налягане 22 атмосфери. Учените, работещи с данните обаче са изключително обезпокоени да открият вода десет пъти по-малко от очакваното.

Още по-изненадващото е, че количеството вода се увеличава дори при най-големите дълбочини които е успяла да достигне сондата. Теориите казват, че атмосферата много по-високо от измереното трябва да е добре смесена. В добре смесена атмосфера, водното съдържание е постоянно в целия регион и ако се измери, тази стойност е представителна за цялата планета. Точно това са се надявали да получат учените, но Юпитер излиза че не е просто място.

Когато се комбинират данните с инфрачервени карти, получени от наземни телескопи, резултатите предполагат, че сондата е била просто прекалено „нещастна“, понеже се е спуснала на необичайно сухо и топло място. Това е все едно да правим изводи за водното съдържание на Земята, като изследваме пустинята Сахара например.

Юпитер е предизвикателство, но през 2011 год. стартира мисията „Джуно“. Тя е оборудвана с нов инструмент, който трябва да картографира атмосферната вода в дълбочина. Това е „Микровълновия радиометър“ (MWR), който наблюдава Юпитер от горе, като използва шест антени. Те са шест, защото измерват температурата на атмосферата на няколко дълбочини едновременно. Микровълновия радиометър се възползва от факта, че водата абсорбира определени дължини на вълните в микровълновия спектър, което е същият трик, използван от микровълновите фурни за бързо загряване на храната. Измерените температури се използват за определяне на количеството вода и амоняк в дълбоката атмосфера понеже и двете молекули абсорбират микровълновото лъчение.

Научният екип вече е анализирал данните събрани по време на първите осем научни прелитания покрай Юпитер. Те включват само екваториалната област, защото атмосферата там се наблюдава по-добре, дори в дълбочина, отколкото в другите региони. От орбита, радиометърът е в състояние да събира данни за по-голяма дълбочина в атмосферата на Юпитер, отколкото сондата "Галилео" или до 150 км, където налягането достига до около 33 атмосфери.

Откритието е, че водата в екватора е повече от измерената от "Галилео". Но за да се правят глобални изводи, трябва да се изследват и другите региони.

53-дневната орбита на Джуно, сближава апарата в северното полукълбо на планетата. Научният екип е нетърпелив да види как атмосферното водно съдържание варира според географската ширина. Освен това трябва да се изследват за водно съдържание и многото циклони, това е много работа, но наситената с вода атмосфера е доста обнадеждаващ факт.   


  • 327
  • 0
  • Feb 20, 2020

Коментар
Подобни публикации