spacebg covers

възможно е да има достатъчно кислород във водите на луната на юпитер - европа който да поддържа ми


Възможно е да има достатъчно кислород във водите на луната на Юпитер - Европа, който да поддържа милиони тонове риба, според най-ново проучване. В момента никой не е в състояние да отговори на въпроса - има ли в действителност рибовиден живот на Европа. Но най-новите данни разкриват, че Юпитерския спътник е в състояние да поддържа вид живот подобен на познатия ни тук на Земята, дори и не само в областта на микробните форми.

Европа, която е приблизително с размера на Луната, е обгърната от глобален океан който е около 100 мили дълбок (160 км), покрит с ледена кора, която може да е само няколко километра дебела. От това, което знаем за Земята, където има вода има шанс да възникне и живот, така че в продължение на много години учените се надяват, че на Европа, може би съществуват извънземни форми на живот.

Както научихме повече за ефекта на Юпитер върху своята луна, възможността за живот на Европа става още по-вероятен. Проучванията показват, че на луната може да има достатъчно кислород, за да поддържа начина на живот с който ние сме най-запознати на Земята.
Модел на вътрешния строеж на Европа, включително и световния океан. Ако океан с дълбочина минимум 100 км съществува под обвивката от лед на Европа, то той ще бъде 10 пъти по-дълбок и ще съдържа два пъти повече вода, от всички океани и реки на Земята, взети заедно. Кредит: NASA / JPL



Леда на повърхността, както всяка вода, е направен от водород и кислород. Но постоянен поток от лъчение се изсипва от Юпитер, което реагира с този лед и образува свободен кислород и други окислители като водородния прекис. Реактивността на кислорода е ключов фактор за генерирането на енергия, които помагат на многоклетъчния живот да процъфтява на нашата планета.

Все пак, изследователите са мислели, че не е имало ефективен метод за предоставяне на някои от тези богати на кислород вещества в океана на Европа. Учените предполагаха, че основният начин повърхностните материали да мигрират надолу в океана е чрез въздействието от попадащите космически отломки, които редовно бомбардират всичко в нашата слънчева система.

Но последните изчисления показаха, че дори и след няколко милиарда години, по този начин никога не би довело до оксидиран слой по-дебел от 10 метра дълбоко в ледената черупка, което е крайно недостатъчно за да достигне основния океан.

Въпреки това, ново изследване показва, че този богат на кислород слой може да бъде много по-дебел, отколкото се е смятало преди и който потенциално обхваща цялата кора.

Гравитационното привличане между Европа и Юпитер води до приливна сила около 1000 пъти по-силна от тази, която Земята чувства от нашата луна, която предизвиква огъване и затопляне на Европа и също я прави много геоложки активна. Това може да обясни защо повърхността изглежда на не повече от 50 милиона години - повърхността претърпява пълно преобразяване за това време.

При основния процес на преобразяване по повърхността на Европа изглежда се формират двойни хребети, които обхващат най-малко половината от нейната площ. Приливната сила може да предизвиква пресния лед отдолу (може би новозамръзналата вода от океана) - да се прокара нагоре и да достигне повърхността, където бавно да се оксидира.

След това от върха на хребета по-възрастните вече богати на кислород материали започват бавно да потъват обратно надолу. След един или два милиарда години, този процес сам може да разпространи оксиданти през цялата кора, като по този начин кислорода ще достигне океана.

Други механизми също могат да спомогнат за разбъркването на ледената кора на Европа. Части от повърхността може да стопят частично от по-долните слоеве, което води до образуване на плаващи ледове, които се откъсват и разместват преди да замръзнат обратно.

Около 40 процента от кората на Европа изглежда е покрита с последвалия "хаотичен терен." Също така, когато материала идва от долу и разширява пукнатините, образувалата се неустойчива повърхност ще затрупа някои материали. Тези допълнителни процеси биха могли да спомогнат да прибутат някои окислители надолу, но все пак ще отнеме поне два милиарда години, докато се обогати цялата кора с кислород.

Когато този окислен лед в най-долната част от ледената кора се стопи, дори и при най-консервативни допускания, след само половин милион години оксидните нива в океана ще достигнат минималната концентрация на кислород съдържаща се в океаните на Земята, които на Земята е достатъчно да поддържат живи малките ракообразни.

След само 12 милиона години, оксидните концентрации ще достигнат същите нива на насищане като на океаните на Земята, достатъчно за да подкрепят нашите най-големи морски животни. Като се има предвид ниските температури и високото налягане вероятно съществуващи в океана на Европа, в действителност водата там може да поеме повече кислород, отколкото водите на Земята могат, преди водата да достигне точката на насищане.

Едно от притесненията при всичкият този кислород е, че той може в действителност да направи повече вреда, отколкото полза. Извънредната химическа реактивност на кислорода по принцип може да наруши функционирането на химическите процеси, които биха могли да доведат до произхода на живота при един аспект на ранния живот.

На Земята, животът е имал повече от един милиард години, за да се развие, преди кислорода да стане в изобилие в атмосферата, и това закъснение дава на организмите изобилие от време за разработването на генетични механизми, както и физически структури, които да им позволят да използват кислорода, вместо да бъдат унищожени от него.

Закъснението от 1 до 2 милиарда години преди кислорода от кората на Европа да достигне океана е приблизително същото време предоставено на живота на Земята да се развие преди кислорода да стане проблем, така че живота там може да има достатъчно време за развитие. Ако приемем, че живота на Европа се състои от организми подобни на рибите на Земята, непрекъснатия процент на доставяне на кислород там би могъл да поддържа около 3 милиона тона живот.

Учените не могат да изчакат докато сонда кацне на Европа и разкрие тайните на всичкия кислород там. Те казват, че това може да стане и от орбита чрез спектроскопия извършена от космически апарати.

Източник: space

  • 1410
  • 0
  • Mar 26, 2012

Коментар
Подобни публикации