в продължение на десетилетия астрономите са изучавали космоса с предположението че звездите с опр
Мисия: Galaxy Evolution Explorer (GALEX)

---

В продължение на десетилетия, астрономите са изучавали космоса с предположението, че звездите с определени размери са в определени количества. Дялът на малки и големи звезди се смята за фиксиран. За всяка звезда която е 20 или повече пъти по-масивна от Слънцето, например трябва да има 500 звезди с маса на Слънцето или по-малка.

Това убеждение на базата на дългогодишните изследвания, е компроментирано от Galaxy Evolution Explorer (Galex). Ултравиолетовия телескоп е намерил доказателство, че малките звезди са в още по-големи отношeния, отколкото се е смятало преди. Например, на някои места в космоса, 2000 по-нискомасивни звезди могат да се падат на всяка масивна звезда. Малките звезди са били там през цялото време, но са маскирани сред масивните, ярки звезди. Астрономите отдавна знаят, че много от звездите са твърде слаби за да се видят в отблясъците на светлите на по-масивните си колеги. Въпреки че по-малките, по-леки звезди са повече на брой от големите, те са по-трудни за наблюдение.
Увеличаване Credit: NASA/JPL-Caltech/JHU

Тези две снимки са направени чрез комбиниране на данни от космическият телескоп - Galaxy Evolution Explorer на НАСА и Cerro Tololo обсерватория в Чили. Чрез комбиниране на данните, астрономите са успели да научат, че не всички галактики произвеждат звезди с различна големина в същите количества, както се е смятало преди. С други думи, дялът на малките и големите звезди може да се различават при отделните галактики.

В тези изображения, направени от Galex, късите ултравиолетови дължини са в тъмно синьо, а ултравиолетовите вълни с по-дълга дължина на вълната са в по-леко синьо. Оптичните изображения са оцветена в червено и жълто, инфрачервената светлина е изобразена в жълт цвят, а специално филтрираната червена светлина от водородните емисиите наричани H-алфа е оцветена в червено.

На тези снимки, части от галактики, които са богати на масивни звезди или така наречените "O" звезди, се появяват в бяло или розово. Области доминирани от малко по-малки звезди, наречени "B" звезди, изглеждат сини.

Спиралната галактика NGC 1566 в ляво, е пример за галактика, която е сравнително богата на О звезди в спрямо B звезди. За сметка на това галактика от дясно NGC 6902 е по-слабо населена с O звезди в сравнение с B звезди.

NGC 1566 е на 68 милиона светлинни години от нас в южното съзвездие Дорадо. NGC 6902 е на около 33 милиона светлинни години от нас в съзвездието Стрелец.
GALEX

---

• 1784
• 0
• Apr 1, 2012

---

Коментар