Геоложка карта на Плутон и воден океан на Харон
Мисия: New Horizons


Увеличаване Credit: NASA

За да се помогне разбирането разнообразието и сложността на отделните терени на Плутон и съответно да се обясни как се е образувала и еволюирала повърхността с течение на времето, учените конструират специални геоложки карти.

Тази карта е само един пример и тя обхваща част от повърхността на Плутон, като включва най-вече огромната ледена равнина "Спутник". Отделните цветове представляват различни геоложки терени. Всеки терен се определя от неговата структура и морфология. Колкото по-голяма е резолюцията, толкова по-детайлни са и геоложките карти. За съставянето на тази карта, всички терени са заснети с разделителна способност от около 320 метра.

Различните сини и зеленикави звена, които изпълват центъра на картата представляват различните текстури, наблюдавани в Спутник. Черните линии представляват корита или границите на клетъчните региони в ледения азот. Отстрани, пурпурната част представлява хаотичните, ъгловати планински вериги по западната граница на равнините, а с розовото са представени разпръснатите, плаващи хълмовете по източния ръб. Възможния криовулкан, неофициално именован "Райт Монс" е червеното в южния ъгъл на картата. Западните скалисти планини са в тъмно кафяво, които са осеяни с много големи кратери, показани в жълто.

С изучаването на това как границите между терените се преплитат, учените определят кои припокриват други, което показва относителната хронология на отделните звена. Например, жълтите кратери трябва да са се образували след заобикалящия ги терен. Производството на такива карти е важно за определянето на процесите протичали на Плутон и съответно позволява сравняването им.

Увеличаване Тази снимка показва структура, неофициално наречена "Serenity Chasma", която е част от по-голямата екваториална пропаст на Харон. В действителност, тази система от фрактури е една от най-дългите в Слънчевата система, простирайки се най-малко на 1800 км дължина и достигащи до 7,5 км дълбочина. За сравнение, Големия каньона на Земята е 446 км дълъг и малко повече от 1.6 км дълбок. В долната част е показана топографията. Резолюцията е 394 метра за пиксел. Разстоянието е 78 700 км до повърхността. Credit: NASA

Нови снимки от "Нови Хоризонти" предполагат, че някога на Харон е съществувал подземен океан. Тази течност вече е замръзнала, при което се е разширила и е избутала лунната повърхност навън, като по този начин се е формирала огромната фрактура на Харон.

Полукълбото, което винаги е обърнато към Плутон се характеризира със система от тектонични разломи. Релефа който са формирали се изразява като хребети, скарпове и долини и този явно изразен тектонски пейзаж показва, че по някакъв начин, луната се е разширила в миналото си.

Външният слой на Харон е предимно воден лед. Този слой е бил топъл, когато Харон е бил млад, заради топлината осигурена от разпада на радиоактивните елементи, както и собствената вътрешна топлина останала от образуването на луната. Учените казват, че през това време е съществувал подземен течен океан, който постепенно се е охладил и замръзнал. Когато водата замръзва, тя се разширява и същият процес, който е отговорен за пукането на водопроводите, е създал масивните пропасти, които виждаме днес на Харон.


  • 843
  • 0
  • Feb 19, 2016

Коментар
Подобни публикации