Гигантските галактики умират от вътре на вън
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Увеличаване Тази диаграма илюстрира процеса на преустановяване на звездообразуването в ранната Вселена. Сините региони са местата, където се формират нови звезди, докато червените са "мъртви" райони, където населението е от предимно възрастни звезди. Резултатът е, получаването на гигантски сфероидни галактики най в дясно, които са характерни за съвременната вселена. Credit: ESO

Астрономите за първи път са наблюдавали поведението при еволюцията на най-големите галактики преди милиарди години. "Много Големия Телескоп" и Хъбъл са открили, че три милиарда години след големия взрив, тези галактики все още произвеждат звезди в техните покрайнини, но не и в централните региони. Преустановяването на звездообразуването изглежда е започнало в ядрата на галактиките и след това се разпространява към външните части.

Основната мистерия при огромните елиптични галактики, които се срещат често в съвременната Вселена, е защо там не протича почти никакво взвездообразуване. Често, тези галактики се наричат "микросфери", защото звездите в техните централни региони са около десет пъти по-гъсти отколкото нашата галактика и те са с маси около десет пъти масата на Млечния път.

Астрономите също се отнасят към тях като червени и мъртви, защото в тях съществува изобилие от древни червени звезди. В тях почти не се срещат млади и съответно сини звезди, както и никакви доказателства за образуване на нови звезди. Също от възрастите на червените звезди се прави извода, че тези галактики са преустановили звездообразуването преди около десет милиарда години. Проблемът е, че това изключване е станало точно в разгара на звездообразуването във Вселената, когато много галактики са произвеждали звезди с темпове, около двадесет пъти по-бързи, отколкото в наши дни.

Астрономите са изчислили, че микросферите съдържат около половината от всички звезди във съвременната Вселената, което означава, че за да се разбере истинската еволюция на Вселената, трябва да се изучи как се формират тези галактики. За целта, са наблюдавани общо 22 галактики, които са с различни маси, но са от една и съща епоха, около 3 милиарда години след големия взрив.

Откритието е, че най-масивните галактики от тази извадка поддържат стабилно производство на нови звезди в техните периферии. Но с увеличаване на масите, в гъстите центрове, звездообразуването се преустановява.

Водещата теория е, че звездообразуващите материали са издухани към периферията на галактиките от хранещите се централни свръхмасивни черни дупки. Другата идея е, че някак се преустановяват доставките на пресни количества газ, което предизвиква бързото изчерпване на наличните количества в галактиките.

За момента съществуват много теоретични предложения за физическите механизми, които са довели до смъртта на масивните микросфери, но откритието, че преустановяването на звездообразуването е започнало от центровете и постепенно се разширява навън е много важна стъпка към разбирането на това как Вселената е достигнала съвременния си облик през милиардите години еволюция.

---

• 1750
• 0
• Sep 14, 2015

---

Коментар