spacebg covers

гигантски нишки от студен прах простиращи се в нашата галактика са разкрити в нова светлина от евро
Мисия: Planck


Гигантски нишки от студен прах простиращи се в нашата галактика са разкрити в нова светлина от Европейският спътник "Планк". Анализът на тези структури може да помогне за определяне силите, които оформят нашата галактика и звездообразуването.

Основната задача на Планк е проучване на най-големите мистерии на космологията, като най-важните въпросите които стоят в дневния ред на телескопа са: Как се е формирала Вселената? Как са се образували галактиките?

"Това, което образува в структурата на прахта конкретни изострени форми не е много ясно", казва Ян Таубер, ЕКА учен по проекта Планк. Гъстите части се наричат молекулярни облаци, докато по-неорганизираните части са наречени "перести облаци". Те се състоят от прах и газ, въпреки че газа не е показан на тази снимка.

Има много сили действащи в нашата галактиката, които спомагат за формирането на молекулярните и перестите облаци в тези нишковидни модели. Като пример, на големи мащаби, галактическия диск се върти, като създава спирални образования от звезди, прах и газ. Гравитацията упражнява значително въздействие при концентрирането на прахта и газа. Излъчването и джетовете от частици от звездите тласка прахта и газа, а магнитните полета, макар да не е изяснено още в каква степен също играят роля.
Увеличаване С това ново изображение, телескопа разширява обхвата на своите изследвания на студените структури прах намиращи се в нашата галактика.



Изображението показва нишковидни структури от прах в близките околности - в рамките на около 500 светлинни години от Слънцето. Локалните нишки прах се намират в Млечния път (който е розовата хоризонтална черта в долната част на изображението и тези емисии идват от много по-далеч, в диска на нашата галактика). Образът е с кодирани цветове за да различим различните температури на прахта. Бяло-розовите тонове са прах с температура само няколко десетки градуса над абсолютната нула, а по-дълбоките цветове са прах с температура около -261 ° С, само около 12 градуса над абсолютната нула. Топлите слоеве прах са концентрирани в равнината на Галактиката, но изображението е акцентирано върху студените области прах.
Увеличаване Червеният квадрат показва областта от небето, която е показана на горното изображение на Планк

Светлите места в изображението са плътни участъци от материя, в които могат да се зародят дори и звезди. Тъй като материята се уплътнява, облаците стават все по-гъсти и следователно по-добре отразяват светлината и други видове лъчения. Това им позволява да се охладят по-лесно и по-бързо при колапса.



Космическият телескоп на ЕКА - Хершел също може да се използва за проучване такива региони в подробности, но само Планк може да ги открие всички на небето. Стартирали заедно през май 2009 г. Планк и Хершел едновременно изучават най-интересните обекти във Вселената. Планк разглежда най-големите структури, докато Хершел може да прави подробни наблюдения и на по-малки структури, като например близки региони в които протича звездообразуване.

Но нерешената загадка си остава - защо има влакнести структури както на големи, и на малки мащаби. "Това е големия въпрос", казва Таубер.

Този образ е комбинация от данни, получени от високочестотният инструмент на Планк (HFI) при дължини на вълните от 540 микрометра до 350 микрометра. 100-микрометрово изображение на същата област е направено през 1983 г. от сателита IRAS.

Първоначалните HFI данни са били регистрирани като част от пълното сканиране на небето от Планк в микровълновите дължини на вълните. Тъй като космическият кораб се върти, неговите инструменти сканират цялото небе. По време на всяко завъртане, пресича Млечния път два пъти. Така, в хода на мисията Планк точно картографира заревото на Големия взрив, а също така и съставя подробни карти на галактиката.
Увеличаване Нишковидни структури се забелязват на по-големи мащаби (както е показано на снимката от Планк, вдясно) и на малки мащаби (както се вижда на снимката от Хершел вляво) в Млечния път. Образът от Планк, който обхваща около 55° от небето, е получен от високочестотният инструмент с честота 857 GHz (което съответства на дължина на вълната от 350 микрометра). Тъмната хоризонтална лента е повърхността на нашата галактика. Цветовете представляват интензивността на топлинното излъчване от прахта. Образът на Планк е получен по време на първото пълно сканиране на небето от Планк, което започна в средата на август 2009 г. и още не е приключило. До средата на март 2010 г., 98% от небето е било наблюдавано от Планк, а 100% сканиране се очаква до края на май 2010. Credits: ESA and the HFI Consortium. Credits for inset: ESA and the SPIRE & PACS consortia, P. André (CEA Saclay) for the Gould's Belt Key Programme Consortium

Източник: ЕКА

  • 1107
  • 0
  • Apr 4, 2012

Коментар
Подобни публикации