Горещите Нептуни се оказват хелиеви планети
Мисия: Spitzer Space Telescope

---

Увеличаване Художествена концепция на хелиевата планета "GJ 436b", която за разлика от Нептун ще изглежда сиво-бяла. Планетата обикаля своето малко-по хладно от Слънцето слънце, на всеки 2,6 дни, което означава че получава достатъчно количество радиация позволяваща водородът постепенно да се губи в космоса, превръщайки хелия в основната съставка там. Credits: NASA/JPL-Caltech

Астрономите са установили, че във Вселената съществуват един специален клас екзопланети, наречени "горещи Нептуни". Сега, използвайки данните от космическият телескоп "Спицер", изследователите са установили, че те могат да представляват интересни места при които в богата на въглероден оксид атмосфера плуват хелиеви облаци.

В слънчевата система няма подобна планета, но те могат да са нещо нормално за другите планетарни системи. През годините, астрономите са открили изненадващо много подобни тела, само Кеплер е открил стотици, които попадат в тази категория. Те са с размерите на Нептун или по-малки и са с тесни орбити, които ги поставят по-близо до своите звезди отколкото Меркурий до Слънцето. Тези планети достигат температури над 750 градуса по Целзий и обикалят около слънцата си най-малко за един или два дни.

Новото изследване предполага, че те притежават атмосфери, обогатени с хелий. Близостта до звездата означава, че водорода просто извира в космоса. Водородът е четири пъти по-лек от хелия, така че той бавно ще изчезва от атмосферата и постепенно за периоди от милиарди години, концентрацията на хелий ще се увеличи.

Топлите Нептуни се смята, че притежават скалисти или течни ядра, заобиколени от газ. Ако хелият наистина е доминиращият елемент в техните атмосфери, планетите ще изглеждат бели или сиви, за разлика от Нептун, който се появява в лазурно синьо. Това се дължи на метанът, който поглъща червения цвят и придава синият оттенък.

Липсата на метан в един конкретен топъл Нептун, наречен "GJ 436b", всъщност е накарало учените да развият своята хелиева теория. Спицер е наблюдавал тази планета, която всъщност е отдалечена от нас на разстояние 33 светлинни години и е открил доказателства за въглеродни газове, но не и метан. Това е озадачаващо, защото очакванията са, тази планета да съдържа много водород, който заедно с въглеродната молекула и изобилието от енергия, лесно би формирали метан.

Теорията е, че водородът бавно се е изпарил от планетата заради радиацията на звездата. С по-малко водород наоколо, въглеродът би "предпочел" да се свърже с кислорода, за да образува въглероден оксид или диоксид. В действителност, Спицер е наблюдавал точно това, преобладаващи количества на въглероден оксид в атмосферата на "GJ 436b".

Следващата стъпка за тестване та тази теория е, да се изучат други топли Нептуни за признаци на въглероден оксид и въглероден диоксид, които са индикатори за хелиеви атмосфери. Екипът казва, че вече са предприети стъпки в тази посока от Хъбъл, но това би било възможно с помощта на предстоящия "Джеймс Уеб", който би могъл директно да открие атомите хелий.

Увеличаване Тази диаграма показва, какво се случва с атмосферата на горещите Нептуни за периоди от милиарди години. Credits: NASA/JPL-Caltech

---

• Екзопланети

• 2087
• 0
• Jun 12, 2015

---

Коментар