данните от мисията -касини- показват че луната на сатурн - феба има повече планетоподобн
Мисия: Cassini–Huygens

---

Данните от мисията "Касини" показват, че луната на Сатурн - Феба има повече планетоподобни качества, отколкото се смяташе досега.

По време на пристигането на Касини през 2004 год. в системата на Сатурн, първото тяло, което срещна апарата беше Феба. Кораба проведе изследвания с множеството инструменти, данните от които помогнаха учените да създадат компютърен модел на химията, геофизиката и геологията. Резултата от всичко това е, че тази луна се оказва "Планетизмал" или остатък от градивните елементи съставили планетите. Тези нови резултати се появяват в априлския брой на вестник "Икар".

Изображенията от Касини разкриват, че Феба произхожда от далечния Пояс на Куипер. Това е район изпълнен с древни ледени и скални тела отвъд орбитата на Нептун. Данните показват, че за разлика от кометите, Феба има термична история. Тя е била гореща в началото, което се доказва от по-плътния скалист материал концентриран към ядрото на луната. Учените очакват тя да се окаже геоложки много близка с Плутон, който е друг обект от Пояса на Куипер. Луната най-вероятно е заловена от гравитацията на Сатурн, когато е преминала близо до гигантската планета.

Всъщност Сатурн е заобиколен от цял рояк нерегулярни луни. Това са тела, които не обикалят в екваториална орбита. Феба е най-голямата от тези луни и нейната орбита също не е в екваториалната равнина, което изключва възможността тя да се е зародила близо до Сатурн.

Анализите показват, че Феба е родена в периода от първите 3 милиона години от раждането на Слънчевата система, преди 4,5 млрд. години. Луната може първоначално да е била пореста, но изглежда се е уплътнила от топлината. Нейната плътност е 40% по-висока от средната плътност на типична сатурнова луна.

Смята се, че източника на топлина е бил радиоактивния материал, който е генерирал значителна топлина за кратък период от време. Тази топлина, трябва да преобрази тялото от картофообразна в почти сферична форма. Съобразно наблюдаваната в момента форма и броя на кратерите е съставен компютърен модел, който разкрива пълната термична история. Откритието е, че Феба е създадена с почти сферична форма, а наблюдаваната неправилна такава днес е резултат от катастрофиралите тела върху нея.

Също така луната е била топла в продължение на десетки милиони години. Освен всичко модела дори позволява на Феба да е съществувала течна вода по същото време. Това обяснява богатия на вода материал на повърхността открит от Касини.

Новото проучване е в съответствие с идеята, че няколко стотин милиона години, след като се е охладила, тя се е носила във вътрешната Слънчева система, което тогава е било доста хаотично място. Но луната е достатъчно голяма за да оцелее сред бушуващите стихии.

За сега са известни повече от 60 луни, които орбитират по подобен начин около Сатурн. Те се различават драстично по форма, размер, повърхност, възраст и произход. Учените с помощта на наземните обсерватории и космическия кораб "Касини", продължават да търсят други, които ще хвърлят светлина върху процесите протичали в ранната история на Слънчевата система.
Увеличаване Това е мозайка от две снимки, които разкриват истинската същност на Феба. Изображенията са направени по време вмъкващата фаза на Касини на 11 юни, 2004год. Забелязват се доказателства, че Феба е богато на лед тяло, покрит с тънък слой тъмен материал. Забелязват се малки и ярки кратери, които вероятно са доста млади. Този феномен се наблюдава и на други ледените спътници, като Ганимед на Юпитер.

Когато метеорит се удря в повърхността сблъсъкът изкопава свеж и ярък материал - вероятно от основния слой лед под повърхностния по-тъмен такъв. Още едно доказателство за това, може да се види на някои кратерни стени. Там се наблюдават участъци, където по-тъмния материал се свлича надолу, оголвайки по светлия. Този образ е получен от разстояние около 32 500 км. Мащаба е около 190 метра за пиксел. Image credit: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute
Увеличаване Тази серия от изображения показват почти сферичната форма на Феба. Всяко изображение представлява завъртян 90-градусов профил. Веднага се забелязва, че луната наподобява нащърбена сфера. Image credit: NASA/JPL-Caltech/SSI/Cornel
Увеличаване Ранните изображения, показват спиращи дъха детайли от сипаничавата повърхност на луната. Феба се появява като здрав но очукан от метеорити орган. Забелязват се припокриващи кратери с различни размери, което предполага стара повърхност. Забелязват се много кратери с диаметри по-малки от 1 км, което показва, че повечето снаряди са били по-малки от 100 метра. Истинската загадка е, какво всъщност представлява тази луна. Възможностите са астероид, комета или отломка от разрушено тяло в слънчевата система. Това се подклажда от необичайно различната повърхност която притежава това тяло.

На първото изображение (в ляво), се забелязва голям кратер в долната част който предполага сложен и грапав интериор. Долната дясна част на Феба изглежда че трябва да бъде покрита с ярък разтрошен материал.

Второто, с по-висока резолюция изображение разкрива очуканата повърхността на Луната, включително кратер близо до десния край който е образувал ярки лъчи простиращи се навън от центъра му. Това предполага, че тъмните слоеве са равномерно разпределени отвън. Структури напомнящи наблюдаваните такива на марсианската луна Фобос - линейни вдлъбнатини, са слабо видими в горната част на тази снимка. Има предположения, че тези линейни ръбове или вдлъбнатини, както и наблюдаваните вериги от кратери, може би са образувани от радиално разположен голям кратер, който се намира в неосветения горен ляв ъгъл.

Лявото изображение е направено от разстояние 77 441, а дясното е от 2068 км. Мащаба е 0,86 за по-далечното и 0,46 км на пиксел за по-близкото изображение. Image Credit: NASA/JPL/Space Science Institute
Увеличаване Снимки като тази, показват ярки ивици, които се смята че са пресен лед оголен от свличането на повърхностния материал. Това води до извода, че Феба е богат на лед орган покрит с тънък слой тъмен материал. Всъщност свличането може да прилича повече на срутване. То настъпва, когато метеорит удари стената на кратера и енергията от трясъка задейства свличането. Другата възможност е, по-голямо въздействие да настъпи другади на Феба, а породените сеизмични сили срутват тъмния материал. Всъщност има съмнения, че наблюдаваното свличане става през някакви етапи, което се заключава от разликите в оголения материал.

Това изображение е от разстояние 11 918 км с мащаб около 70 метра за пиксел. Image Credit: NASA/JPL/Space Science Institute

---

• 2067
• 0
• Apr 27, 2012

---

Коментар