spacebg covers

днес хубавата новина идва от космическия телескоп -спицер- който е открил подписите на
Мисия: Spitzer Space Telescope


Днес, хубавата новина идва от космическия телескоп "Спицер", който е открил подписите на плоски въглеродни люспи, известни на Земята като "графен". Ако това се потвърди то ще бъде първото по рода си космическо откритие на материал, който се подрежда в плоски листа с дебелина един атом. Графенът за първи път е синтезиран в лаборатория през 2004 г. Последващите изследвания на уникалните му свойства са наградени с Нобелова награда през 2010год. Той се отличава с особена якост, това съчетано с изклучителната му тънкост и със способността да провежда електричество почти колкото медта, го определят като "материала на бъдещето", с приложения в компютрите, екраните на електрическите устройства, соларните панели и други.
Художествена концепция на молекулите на графена, buckyballs и C70, на фона на планетарна мъглявина, формирана от умираща звезда. Image credit: IAC/NASA/NOAO/ESA/STScI/NRAO

Графенът в космоса няма да доведе до направата на супер-бързи компютри, но учените се интересуват да научат повече за това как той е създаден. Разбирането на химичните реакции, включващи въглерод в космоса може да укажат улики как е разработена собствената ни въглеродна основа залегнала в основата на живота на Земята.

Спицер е открил графена в двата Магеланови облака, и по-специално в материала който е изхвърлен от умираща звезда - планетарна мъглявина. Наблюденията на инфрачервения телескоп също е забелязало близка до графена молекула, известна като C70, в същия район - което е първото откриване на този химикал извън нашата галактика.

C70 и графена принадлежат на семейството на Фулерените, което включва и молекули, наречени "buckyballs" или C60. С60 имат сферична форма и са изградени от 60 въглеродни атома, подредени като футболна топка. C70 съдържат 70 атома въглерод, които са по-дълги във форма, по-скоро приличаща на ръгби топка.

Фулерените са открити в метеорити, чиито молекули са капсулирали извънземни газове и вода, които са изследвани чрез нови лабораторни техники. Тези открития показват, че фулерените може да са помогнали за транспортирането материала от космоса до Земята и този процес много отдавна, вероятно е помогнал за даването старта на живота.

Спицер откри buckyballs и C70 в космоса за първи път през юли 2010 г. отново в Малкия Магеланов облак. Тези резултати показват, че противно на това, което се смяташе досега, фулерените и други сложни молекули могат да образуват в богата на водород среда. Според астрономите, графена, buckyballs и C70 може да се формират, когато шоковите вълни, генерирани от умиращи звезди се разпаднат на водород и въглеродни зърна.

Другото радостно нещо от този знаменит инфрачервен телескоп е публикуването на грациозното изображение на галактиката IC 342
Увеличаване Image credit: NASA/JPL-Caltech

Тази галактика поразително прилича на паяжина, в която са се уловили насекоми. Само че "насекомите" всъщност представляват звезди от нашата галактика - Млечния път. Спицер направи тази снимка в инфрачервена светлина, за да ни разкрие моделите на прахта съдържаща се в галактиката.

На разстояние от около 10 милиона светлинни години от Земята, IC 342 е сравнително близка до нас галактика по космическите стандарти. От нашата гледна точка тя се намира директно зад диска на нашия Млечен път. Наличието на прах я прави трудна да за наблюдаване във видима светлина, но инфрачервената прониква лесно през това було.

Звездите в нашата галактика се появяват като синьо-бели точки, а червеното показва праховите структури, които съдържат кичури от нови звезди. В центъра на галактиката, където за хората с повече въображение може да изглежда като дом на огромен паяк, всъщност е дом на огромен прилив на звездообразуване. От двете страни на центъра, малък бар от прах и газ също е гориво за нови звезди.

Друго съвсем наскоро публикувано изображение от Спицер е на мъглявината "Гира":
Увеличаване Image credit: NASA/JPL-Caltech/Harvard-Smithsonian CfA

Тука отново, хората с малко повече въображение може да видят папийонка или пеперуда. Но астрономите вероятно ще видят останки от умираща звезда, разпръснати в космоса - точно каквото е. Спицер направи този инфрачервения оглед на планетарната мъглявина, която представлява облак от материя изгонена от изгоряла звезда - бяло джудже. Този обект е кръстен мъглявината "Гира" защото прилича на гира във видима светлина.

"Интересното е, как изглежда в сравнение с оптичните изображения", казва д-р Джоузеф Хора. В инфрачервената визия на Спицер, дифузното зелено сияние, което е най-ярко в близост до центъра, вероятно е от горещ газ, който се нагрява от ултравиолетовата светлина излъчена от централното бяло джудже. Кичурите запълващи централната част на мъглявината, и радиалните спици в червен цвят представляват молекули от водород, смесен със следи от тежки елементи.

Въпреки че е разбит на парчета от ултравиолетовата светлина, голяма част от този молекулен материал може да оцелее непокътнат и разбърквайки се обратно с междузвездните облаци газ, става гориво за следващото поколение звезди.
Увеличаване Мъглявината "Гира" заснета от наземните телескопи. Credit: ESO

  • 2707
  • 0
  • Mar 22, 2012

Коментар
Подобни публикации