Реклама

ека избра мястото за кацането на фила това е сайтът -j- който п
Мисия: Rosetta


ЕКА избра мястото за кацането на Фила.

Това е сайтът "J", който представлява интересен район от "главата" на кометата. Избраното място предлага уникален научен потенциал, а рискът за кацане е минимален, в сравнение с другите кандидати. Резервното място е "C", което се намира в "тялото" на кометата.

Планът е, Фила да достигне повърхността на 11 ноември. Тази дата трябва да бъде потвърдена до 26 септември, когато Розета окончателно трябва да се установи в планираната траектория.
Увеличаване Контекстна снимка, показваща местонахождението на мястото, където се планира да се приземи Фила. Това е сайтът "J", който се намира върху главата на кометата "67P / Churyumov-Gerasimenko". В дясно е по-подробен поглед получен от тесноъгълната камера на 20 Август, 2014 год. от разстояние около 67 km. Мащабът е 1,2 метра/пиксел. Основното изображение е направено на 16 август от разстояние от около 100 км. Ядрото е около 4 км в диаметър.



Кометата "67Р/Ч-Г" е красив но драматичен свят, тя е научно вълнуваща, но в същото време заради сложната форма е технически трудна. За това, нито едно от местата кандидати за кацане не изпълнява всичките оперативни критерии на 100%, но според екипът, сайта "J" е най-доброто решение. Там Фила ще направи първият по рода си анализ на кометен свят. Ландерът ще предостави несравним поглед върху състава, структурата и еволюцията на кометата. Там той ще анализира първичния материал, който характеризира много от свойствата на ядрото, определя много от процесите, които задвижват дейността му.

Веднага след като Фила се освободи от орбиталната станция, той ще активира системата за кацане. Самото слизане и кацане е фаза (SDL), която ще продължи от 5 до 10 часа. Истинската продължителност и траектория ще разберем чак около 15 октомври, когато ще приключи цялостното планиране. Всъщност според ръководителя на проекта, Fred Jansen, кацането ще бъде много трудно. Фила ще се спусне почти гравитационно и апаратът не притежава почти никаква възможност за контрол на траекторията, след като се отдели от Розета. Това принципно не би било проблем при една сферична форма, но заради сегашната форма на ядрото, оценките са, че шансовете за успех са около 70-75%. Ако всичко премине успешно, Фила ще се удари със скорост около 0.95 метра/секунда, което е в проектните параметри.

По времето на SDL фазата, много от инструментите на ландера ще бъдат активни. Планът е, тогава "CIVA" да направи снимки на Розета за "сбогом"; "ROLIS" ще произвежда изображение по време на спускането; "COSAC" и "PTOLEMY" ще вземат проби от "атмосферата" на кометата, когато ландерът е близо до повърхността; "ROMAP" ще измерва взаимодействието между слънчевия вятър и кометната плазма; "SESAME/DIM" и "SESAME/PP" ще измерват праха и плазмената среда, съответно; "CONSERT", заедно с други инструменти на Розета и ландера ще измерват скоростта на спускането и ще сондират най-горните повърхностни слоеве на ядрото.

Веднага след кацането, "CIVA" ще направи панорамна снимка на повърхността. Това, заедно с друга информация от системата за кацането ще се използва за да се определи къде и как Фила се е приземила; "MUPUS" ще измерва захвата на харпуните, с която помощ Фила ще се закотви на повърхността; "SESAME/CASSE" ще измерва еластичните свойства на повърхността.

След като се установи, че Фила се е разположил безопасно на повърхността, тогава започва друга серия от измервания, с което ще се постави началото на така наречената "първа научна последователност" (FSS). Тази фаза ще продължи максимум 54 часа, а нейната основна цел е да се осигури набор от най-важните научни измервания на повърхността на кометата. "FSS" е разделена на няколко блока, всеки с различни научни цели.

През първите няколко часа операциите са предварително програмирани и Фила ще изпълнява инструкциите в автоматизирана последователност. На този етап компютърът ще накара "ROLIS" да направи снимки на повърхността с резолюция няколко микрометра; "ROMAP" ще измерва магнитните и плазмените свойства на околната среда на повърхността; "MUPUS" ще измери повърхностната и подповърхностната температура. "CONSERT" ще започне да сондира вътрешността на ядрото до едно пълно негово завъртане.

Въпреки, че всичко това ще става автоматизирано, екипът ще определи как Фила се е ориентирал чрез изследване на данните от телеметрията за слънчевите панели - произвежданата мощност от панелите ще позволи да разберат позицията на апарата по отношение на Слънцето. Също така, може да се сравнят панорамни изображение на хоризонта, получени от "CIVA-P" и да ги сравнят с цифрови модели на терена. Когато автоматизираната работа приключи, екипът вече ще знае как всъщност е разположен апаратът и следващата стъпка е да го накарат да се завърти до най-добрата позиция за работата на слънчевите панели.

Следващата последователност от измервания по време на FSS е предназначена главно за определяне състава на повърхността. По време на този период, "SD2" ще вземе проба от плитката подповърхност. Докато бормашината на "SD2" работи, "COSAC" и "PTOLEMY" ще засичат отделянето на газове от дупката. По време на тази фаза, "SD2" ще пробие два пъти, а всяка от пробите ще бъдат нагряти за да се отделят химичните видове. При първото пробиване, "PTOLEMY" ще измери колко въглерод, водород, кислород и азот се отделят и ще определи техния изотопен състав. При втория сондаж, "COSAC" ще идентифицира и характеризира по-тежки молекулярни съединения. Измерванията на праха ще бъдат направени от "SESAME".

По нататък, "MUPUS" ще се забие в земята, след което ще измери температурата на различни дълбочини в повърхността. Акустичните сигнали от вибрациите на чука ще бъдат засичани от акустичните датчици разположени в краката на "SESAME/CASSE" и ще бъдат използвани за измерване механичните свойства на ядрото. "APXS" ще бъде използван за измерване на елементарния състав на повърхността. SESAME/DIM ще проучи въздействието на прахта. Диелектричните свойства на земята, ще бъдат измерени от "SESAME/PP", което може да разкаже за наличието на воден лед под повърхността.

В следващия блок от измервания, "SD2" отново ще вземе проба и ще я нагрее. Там "CIVA-M" ще направи микроскопски изображения, както във видимия така и в инфрачервения спектър за да се направи извод за нейния състав. След това, при по-ниски температури, пробата ще бъде изследвана и от "COSAC". С това приключва основната научна 54 часова мисия на Фила или "FSS".

Ако панелите работят нормално и батериите се презареждат навреме, апаратът ще премине към дългосрочната научна фаза (LTS), която може да продължи до март 2015 г. Акцентът по време на този период ще е върху изучаването как се променят условията и околната среда по време на приближаването на кометата до Слънцето.

Тогава ще се търсят "кометотресения" със "SESAME". "COSAC" ще търси аминокиселини, а експериментът "CONSERT" (предаване на радиосигнали между Фила и Розета през различни части от интериора на кометата) ще търси хетерогенност в по-малки мащаби.

Очакванията са, че до март 2015 г., температурата на отделящите се вещества ще са достигнали нива, които са прекалено високи за да може Фила да работи и тогава ще приключи мисията на този сам по себе си уникален космическия апарат.
Увеличаване В сайта "J", по-голямата част от наклоните са по-малки от 30° спрямо вертикалата, което намалява шансовете на Фила за преобръщане. Освен това, изглежда че там има сравнително малко камъни и се получава достатъчно дневна светлина за презареждането на батериите. Credit: ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA
Увеличаване Това е резервната площадка за кацане "C" в едър план. Тя също е технически удобна и предлага научен потенциал, но все пак отстъпла на "J" но някои критерии. Изображението е от тесноъгълната камера направено от разстояние около 70 км. Резолюцията е 1,5 м/пиксел. Credits: ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA
Увеличаване Тези шест изгледа показват мястото на кацане от различни ъгли и при различни условия за слънчевото осветление. Жълтите полета съответстват много грубо с размера на долното 3D изображение на мястото за кацането. ESA / Rosetta / NavCam / Emily Lakdawalla
Увеличаване Десетте научни инструмента на Фила. Credit: ESA/ATG medialab

  • 1338
  • 0
  • Sep 16, 2014

Коментар
Подобни публикации