spacebg covers

Загадката за магнитното поле на Сатурн остава
Мисия: Cassini–Huygens


Увеличаване

Тази гледка е към пръстените отвъд слънчевия хоризонт на Сатурн. Впечатление прави тънката мъгла на фона на пръстените. Image credit: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute


Касини продължава със своите все по-дълбоки гмуркания между Сатурн и неговите пръстени, и учените откриват че магнитното поле на планетата няма видим наклон. Това е изненадващо откритие в самия край на мисията защото означава, че истинската дължина на деня на Сатурн все още не е известна.

Космическият кораб вече е изпълнил 15 от 22-те планирани седмични орбити, които го прекарват през тясната пропаст между Сатурн и пръстените. Последната ще е на 15 септември и тя ще бъде наистина последна, тогава апаратът ще изгори в атмосферата.

Учените обаче са доста натоварени през големия финал. Касини почти ежедневно генерира нови и уникални данни получени близо до планетата, като някои от тях дори са изненадващи, като измерването на магнитното поле.

По време на дългата мисия, магнитометъра на Касини е показал, че магнитното поле на Сатурн изглежда изненадващо добре подравнено с оста на въртене на планетата. Наклонът е много по-малък от 0.06 градуса, което е долната граница на чувствителност на инструмента.

Това наблюдение противоречи на теоретичното разбиране за това как се генерират магнитните полета. Те се нуждаят от известна степен на накланяне защото се поддържат от течения през течния метал дълбоко в недрата на планетите. В случая на Сатурн, вместо стандартен метал, учените смятат че отговорник е течен метален водород, получен от силната компресия и температура. Без накланяне, теченията в крайна сметка ще стихнат и полетата ще изчезнат.

Наклонът на магнитното поле би позволил да се измери точно неговото въртене, което е в синхрон с въртенето на ядрото. По този начин се разкрива истинската дължина на деня но за Сатурн наклонът изглежда е много по-малък отколкото трябва, което е загадка. Приближаването на космическия кораб все по-близо до планетата позволява да се извършват все по-точни измервания, но до момента магнитното поле си остава изненадващо изправено.

Липсата на наклон може евентуално да бъде коригиран с допълнителни данни. Може би някои свойства на дълбоката атмосфера маскират истинското вътрешно магнитно поле на планетата. Учените се надяват, че събирането на данни през останалата част от мисията, включително и по време на последния скок в Сатурн все нещичко ще разкрият.

Данните за магнитометъра също ще бъдат анализирани в съгласие с измерванията на гравитационното поле на планетата, събрани по време на Големия финал. Ранният анализ на гравитационните данни показва несъответствия със смятания до момента вътрешен строеж, което означава, че може да се открие нещо съвсем неочаквано за вътрешната структура на Сатурн.

Освен това, Касини вече е взел и изследвал първите проби от най-горната атмосфера и пръстените, което обещава нови прозрения относно техния състав и структура. Инструментът за анализ на космически прах (CDA) е събрал нанометрови частици с произход от пръстените, а спектрометъра (INMS) е опитал от най-външната атмосфера, наречена екзосфера.

По време на първото сближение, на 26 април космическият кораб е бил така ориентиран, че голямата му антена действа като щит срещу идващите насреща пръстенови частици, които биха могли да причинят щети. На пръв поглед се оказва че в празнината няма частици, учените по-късно са установили, че те са много малки и могат да бъдат открити с помощта на инструмента CDA.

На по-късен етап, Касини е успял да улови няколко малки частици с произход от най-вътрешния D пръстен от които се очаква значителна информация за техния състав. По време на последните пет орбити другият инструмент INMS, е започнал да придобива проби от външната атмосфера. Този инструмент всъщност се очаква да изпрати последни но важни данни по време на финалното гмуркане до самият огнен край.

Накрая, камерите са придобили едни от най-детайлните снимки на пръстените и планетата. Например, близките изгледи на C-пръстена, съдържащ мистериозни ярки ленти, наречени "плата", разкриват изненадващо различни текстури в съседни части на пръстена. Платата изглеждат като плътна структура, докато съседни райони изглеждат рехави или изобщо нямат очевидна структура. Учените смятат, че новото ниво на детайлност може да хвърли светлина върху това, защо платата са там и какво е различното за частиците в тях.

Освен пръстена, камерите заснемат и ултра-близки панорами, показвайки планетата все по-близко от всякога. Комбинацията от изображения дори е приложена във филмова последователност.

Увеличаване По-високата детайлност на едни особени структури от C пръстена на Сатурн, наречени "плата", задълбочават мистерията около тях. Оказва се, че тези ярки ленти имат текстура, която е много различна от текстурата на районите около тях.

Централната бразда на снимката е наречена "Plateau P5" и тя се намира на около 84 800 километра от центъра на Сатурн. Разположена е сред някаква вълнообразна структура, която характеризира тази област на С пръстена. Нито една от тези структури не е добре разбрана.

По-детайлните изображения, показват, че самото плато е набраздено с още удължени ивици. Това дава информация за начина, по който пръстеновите частици взаимодействат помежду си, въпреки че учените още не са разработили всичко.

Районът на платото е по-светъл от околността и притежава отчетливи ръбове. Последните данни сочат, че платата всъщност не съдържат повече материал отколкото околната им среда, нито пък са различни по отношение на техния химичен състав. Това означава, че тяхната по-голяма яркост вероятно се дължи на по-малки по размери частици. Ако дадено количество маса се раздробява на по-малки частици, то ще се разпространи повече, т.е. ще има повече повърхностна площ.


  • 727
  • 0
  • Aug 1, 2017

Коментар
Подобни публикации