spacebg covers

изграждането на alma e почти към края това е най-сложния наземен телескоп


Изграждането на ALMA e почти към края.

Това е най-сложния наземен телескоп строен някога през историята. Сега е осъществен още един основен етап от неговото сглобяване. Огромния милиметров и субмилиметров масив "ALMA" вече се е сдобил с един от най-мощните суперкомпютри в света, който вече е напълно инсталиран и тестван в отдалечените, високопланински райони на Андите, в северната част на Чили.

Компютърът е със специално предназначение и съдържа над 134 милиона процесора. Изпълнява до 17 квадрилиона операции в секунда - това е скорост, сравнима с най-бързите компютри съществуващи днес.

Компютърът всъщност е корелатор - това е критичен компонент на телескопа, който от своя страна се състои от 66 антени. 134-те милиона процесора непрекъснато комбинират данните или бледите небесни сигнали, получавани от всяка отделна антена, давайки възможност този масив да работи заедно, като един огромен телескоп.

Събраната информация от всяка антена трябва да се комбинира с тази от всяка друга антена. При максимален капацитет, корелаторът трябва да извършва 17 квадрилиона изчисления всяка секунда, което означава че ще е необходим един от най-мощните суперкомпютри в света.

С тази задача се е заела американската национална радиоастрономическа обсерватория (NRAO), а бъдещия компютър е финансиран от американската национална научна фондация с вноски от ЕСО.

Сега завършването и монтажа на корелатора е огромна стъпка при изпълнението ALMA. Техническите предизвикателства са били много, но за щастие всички са постижими и компютърът е вече факт. За неговата направа са били използвани новаторски цифрови филтриращи системи, разработени в Европа. Благодарение на тези системи, дължините на вълните на светлината в които работи телескопа се виждат 32 пъти по-прецизно, отколкото е предвидено в първоначалния проект.

Това значително подобрение всъщност показва колко фантастично гъвкав е телескопът. Очакванията са, в бъдеще ALMA да се подобрява многократно. Всъщност телескопът с лекота ще може да се концентрира в точните дължини на вълните, необходими за да наблюдава молекулите около зараждащите се звезди, както и в дължините които наблюдава някои от най-отдалечените галактики във Вселената.

Другото предизвикателство е крайното място на работа. Корелаторът се помещава в техническата сграда на AOS разположена на 5000 метра надморска височина. Там въздухът е разреден, така че е необходим два пъти по-силен поток за да се охлади машината, която отделя около 140 киловата мощност. Освен това, там обикновените въртящи се дискове не могат да бъдат използвани, затова са разработени други специални устройства. Сеизмичната активност в района също е често срещана, така че компютъра е проектиран да издържа и на вибрации.

Сега, Алма е вече пред завършване и телескопът ще бъде открит съвсем скоро - през март 2013 год.

Но дори и все още не довършен, астрономите са наблюдавали за първи път с него ключов етап от раждането на гигантските планети. Огромни потоци от газ, преминават през празнина в диск от материя около млада звезда. Това са първите преки наблюдения на подобни структури, които се очаква да бъдат създадени от новозараждащите се гигантски планети.
Увеличаване Вляво са наблюденията от ALMA, естествено представени във фалшиви цветове. Вдясно е художествено представяне на действителния диск, който се очаква да съществува около младата звезда "HD 142527". Забелязват се огромни потоци от газ, преминаващи през празнината между дисковете. Това са първите преки наблюдения на тези структури, които се създават от новоформиращите се гигантски планети. Credit: ALMA (ESO/NAOJ/NRAO)/M. Kornmesser (ESO), S. Casassus et al.



Обектът на наблюдение е младата звезда "HD 142527", отстояща на 450 светлинни години от нас. Тя е заобиколена от газово-прахов диск. Тази структура е разделена на вътрешна и външна част между които има празнина, която се смята че е издълбана от зараждаща се нова планета - газов гигант. Вътрешния диск се простира от звездата приблизително колкото е разстоянието до Сатурн в Слънчевата система. Външния достига 14 пъти по-голямо разстояние. Освен това, външният диск не обгражда звездата равномерно, а вместо това има формата на подкова, която най-вероятно се причинява от гравитационното въздействие също на планета гигант.

Според теорията, когато гигантските планети нарастват, те трябва да улавят газови потоци от външния диск, формирайки мостове през празнината. До момента тези мостове са били само теория, а сега това е първият път, когато се наблюдават директно.

Всичко това става благодарение на ALMA. Наблюденията също разбулват и друга мистерия относно диска около HD 142527. Тъй като централната звезда все още се формира, би трябвало вътрешния диск отдавна да е засмукан от нея, ако към него не попада постоянно материя от външния диск. Астрономите са открили, че скоростта с която се пренася материя от газовите потоци е точно необходима за да се попълва непрекъснато вътрешния диск.

За момента, планети все още не са наблюдавани, те са прекалено бледи спрямо газовите потоци и дисковите и се губят в тяхната светлина. Но когато телескопът достигне пълните си възможности може би ще позволи да се видят определени свойства на планетите, включително техните маси.

  • 1207
  • 0
  • Jan 3, 2013

Коментар
Подобни публикации