Реклама

използвайки изображенията с висока резолюция от розета учените са идентифицирали повече от сто пет
Мисия: Rosetta


Използвайки изображенията с висока резолюция от Розета, учените са идентифицирали повече от сто петна воден лед по повърхността на кометата "67P/Чурюмов-Герасименко".

Отделянето на газове в космоса предполага, че ядрата на кометите съдържат големи количества леснолетливи замразени вещества. Когато се приближават до Слънцето, техните повърхности се нагряват и ледовете започват да сублимират увличайки със себе си прах.

Част от прахта обаче, след като се издигне от струите не отлита в космоса, а пада отново на повърхността. По този начин, ядрото постепенно се покрива с тънък слой прах, който покрива почти всичкия лед. Този процес обяснява, защо кометата "67P/Чурюмов-Герасименко" както и другите комети се появяват изключително тъмни.
Увеличаване Ледът върху повърхността на кометата "67P/Чурюмов-Герасименко" Copyright ESA/Rosetta



Сега обаче, с помощта на снимки от тесноъгълната камера на Розета, учените са идентифицирали 120 региона, които са около десет пъти по-ярки от средната повърхност.

Някои от тези светли структури се намират в клъстери, докато други се появяват изолирани, но когато се наблюдават при висока резолюция, много от тях изглеждат като светли камъни кацнали върху тъмната повърхност.

Клъстерите обикновено се състоят от скали с размери до няколко десетки метра, разделени от разстояния също няколко десетки метра, които обикновено се срещат като полета от отломки в основите на скалните стени. Те най-вероятно са резултат от неотдавнашна ерозия или срутвания, които са разкрили свежите материали под повърхността, които обичайно са покрити с прах.

От друга страна, някои от изолираните светли обекти се намират в региони без очевидна връзка с околния терен. Те се смятат за обекти, изхвърлени от друго място следствие активността, но с недостатъчна скорост за да избягат от гравитационното притегляне.

Най-ярките петна са открити в области, които получават сравнително малко слънчева енергия и не се наблюдават значими промени между снимките, направени в продължение на около месец. Освен това, те са се оказали по-сини на цвят при видими дължини на вълната което е един от индикаторите за воден лед.

Другото доказателство за воден лед идва от скоростта на сублимиране. Отчитайки интензитета на слънчевата светлина, учените са изчислили че леда трябва да изчезва със скорост около 1мм за час. Ако беше лед от въглероден диоксит или въглероден монооксид той би сублимирал изключително бързо и това лесно би се уловило на изображения направени през интервали от време.

Лабораторните експерименти показват, че прахта също забавя сублимацията. В някои места прахта напълно покрива леда, но от време на време се случва, праховите зърна да бъдат издигнати от едно място и да попаднат на друго излагайки леда на открита слънчева светлина. Слой прах с дебелина 1 мм е достатъчен, за да скрие всичко под него. Относително хомогенната тъмна повърхност на ядрото, белязано само от няколко ярки ярки точки, може да се обясни с наличието на тънко фолио от прах. Ярките петна отговарят на площите, при които прахта е отстранена, разкривайки богатата на лед подповърхност.

Времето за образуване на тези светли петна, според едната хипотеза е, че това е станало през последното близко прелитане покрай Слънцето преди 6.5 години, когато ледени блокове са излезли от постоянно сенчестите региони и техните температури са достигнали нивата, необходими за сублимацията.

Друга идея е, че дори и при сравнително големи разстояния от Слънцето, въглеродния диоксид и въглеродния оксид е активен и той може да почисти ледените блокове. По този начин, оголените ледове могат да просъществуват малко по-дълго, надживявайки въглеродните компоненти.

Тъй като кометата продължава да се доближава до перихелия, увеличаването на слънчевата светлина върху регионите в сянка, трябва да предизвика промени в техния външен вид. Това означава, че в бъдеще учените са надяват да видят появата на нови и още по-големи региони от оголен лед. Комбинирането на данните получени от различните инструменти преди и след перихелия се очаква да предостави ценна информация за това, кой процес е отговорен за формирането и развитието на тези региони.
Увеличаване Цветна композиция на светлите водни петна. Copyright ESA/Rosetta

  • 1060
  • 0
  • Jun 26, 2015

Коментар
Подобни публикации