има доста доказателства че някога на марс е имало течна вода и по-дебела атмосфера въпреки това
Мисия:
Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN)
Има доста доказателства, че някога на Марс е имало течна вода, и по-дебела атмосфера. Въпреки това, по някакъв начин, дебелата атмосфера се е изгубила в пространството. Изглежда, че Марс е бил студен и сух в продължение на милиарди години, с атмосфера, толкова тънка, че всяка течна вода моментално преминава в газообразно състояние и ултравиолетовото излъчване от слънцето без проблем достига повърхността.
Водещия заподозрян за изчезналата атмосфера е Слънцето, и по специално слънчевия вятър. Всички планети в нашата Слънчева система, са постоянно продухвани от слънчевия вятър, който представлява тънки струи от електрически зареден газ, който постоянно духа от повърхността на Слънцето в космоса. На Земята, магнитното поле отклонява голяма част от слънчевия вятър, защото той е съставен от електрически заредени частици - йони и електрони, които срещат трудности при преминаването през магнитните полета.
Художествена концепция на бъдещата мисия MAVEN. Credit: NASA/Goddard Space Flight Center
Марс не може да се защитава от слънчевия вятър, защото глобалното магнитно поле на планетата е мъртво. Марс е загубил магнитното си поле още през младежките си години преди милиарди години. След като магнитното поле е изчезнало, атмосферата на Марс е била изложена на слънчевия вятър и голямата част от нея е отнесена в космоса от него. Слънчевия вятър и ултравиолетовата радиация превръщат атомите и молекулите от горните слоеве на атмосферата на Марс в електрически заредени частици (йони). След това електрическите полета, породени от слънчевия вятър ги отнасят надалеч.
Също така има атоми и молекули, които разполагат с достатъчна скорост, придадена им от слънчевата енергия, която им позволява просто да избягат от гравитацията на Марс. Също така, екстремната ултравиолетова радиация може да се абсорбира от молекулите, и да причини разделянето им на съставните атоми и всеки атом да има достатъчно енергия която да му позволи да избяга от планетата.
За изчезването на атмосферата има и други "заподозрени". На Марс има повече от 20 древни кратера по - големи от 600 километра, които са белези от удари на гигантски астероида с размерите на малки луни. Тези бомбардировки може да са изпратили големи количества от марсианската атмосфера в космоса. Но пък огромните вулкани на Марс, като например Олимп, биха могли да финансират марсианската атмосфера с огромни количества газ от вътрешността на планетата.
Възможно е изчезналият въздух от Марс да е плод на съвместното действие на слънчевия вятър и въздействията формирали кратерите. Без защита на магнитния щит, всяка атмосфера на Марс, която може да се формира от вулканичните изригвания в крайна сметка също би била издухана надалеч от слънчевия вятър.
За тази дейност вече има натрупани доказателства от мисиите до Марс. Притокът на йони в горните слоеве на атмосферата са били забелязани от Марс Глобъл Сървейър и от Марс Експрес.
Вече се стяга нова мисия - мисията Maven, която ще изследва всички известни начини на въздействие на слънцето върху марсианската атмосфера. Освен това Maven трябва да открие колко вода от Марс е загубена в космоса чрез измерване на изотопите на водорода.
Изотопите, са по-тежки версии на елементите. Например, деутерия е тежък вариант на водорода. Обикновено два атома водород се присъединят към един атом кислород, за да съставят една молекула вода, но понякога тежкия и рядък деутерий учасва в състава на водната молекула. На Марс, водорода избягва по-бързо, защото е по-лек от деутерия. Тъй като по-леките версии избягват по-често, в марсианската атмосфера, ще има по-малко водород в сравнение с деутерия с течение на годините. Марсианската атмосфера, става все по-богата и по-богата на деутерий.
Maven ще измери количеството водород в сравнение с размера на деутерий в горните слоеве на атмосферата, H / D съотношението в днешно време. Това съотношение ще се сравни с оригиналното H / D съотношение. Оригиналът съотношение се изчислява от наблюденията на H / D съотношението в комети и астероиди, които се смята, че са древните "изкопаеми", от формирането на нашата слънчева система.
Сраването на H / D съотношенията ще позволи на учените да изчислят колко водород, следователно вода, е бил загубен през живота на Марс. Например, ако екипът открие, че марсианската атмосфера е десет пъти по-богата на деутерий днес, първоначалното количество вода на планетата трябва да е поне десет пъти по-голямо от това, наблюдавано днес.
Maven също ще помогне да се определи колко от марсианската атмосфера е била изгубена във времето чрез измерване на изотопното съотношение на други елементи във въздуха, като азот, кислород и въглерод.
Maven е насрочено за изстрелване между 18 ноември и 7-ми декември 2013 година. Ако се стартира 18-ти ноември, той ще достигне до Марс на 16 септември 2014 г. Мисията ще продължи една година.
Източник:
НАСА
Коментар