Реклама

индия със своя мисия до марс- не можем да останем безучастни към едно страхо
Мисия: Mars Orbiter Mission - Mangalyaan


Индия със своя мисия до Марс!

Не можем да останем безучастни към едно страхотно събитие, което се случи съвсем скоро - на 5-ти ноември. Тогава Индия успешно стартира своята амбициозна мисия "Mangalyaan" до Марс. Традиционно, ноември е месецът, през който се отварят прозорците към Червената планета. Това се случва през интервали от две години и хубавата новината е, че семейството държави които се възползват от това вече се увеличава.
И така, на 5-ти ноември Индия осъществи успешен старт на своята амбициозна мисия. Тогава, ракетата PSLV издигна космическият кораб във висока елиптична орбита (248/23 хиляди км). Сега, за период от около един месец са предвидени шест орбитални маневри, които постепенно ще увеличат тези числа. Накрая, една последна, седма маневра ще постави апарата върху пътя, който ще го отведе към Марс. Пътешествието ще продължи обичайните десет месеца, което означава, че пристигането ще бъде през септември - октомври 2014 година. Планирано е, работната орбита да бъде също силно елиптична - с перигей 377 километра, апогей 80 000 км.



Космическият кораб е оборудван с малък полезен товар състоящ се от пет инструмента с общо тегло 15 килограма. Научните цели на мисията обаче са доста общи. Официално, мисията трябва да проучи повърхностните характеристики на Марс, морфологията, минералогията, и марсианската атмосфера и това всичко трябва да стане с индийски инструменти. При тази мисия, проучването на Марс или изобщо науката която ще възпроизведе е второстепенна цел. Истинската задача е, да се провери способността на Индия да осъществява далечни космически полети, главно проверка на технологиите.

Това включва проектиране и изграждане на космически апарат, който трябва да оцелее при старта, да напусне успешно Земята, след което успешно да се установи в проектирана орбита около Марс, където да проведе своята работна фаза. Другият приоритет е осъществяване на успешни комуникации с дълбокия космос. На последно място, индийската агенция "ISRO" трябва да провери автономните функции, които имат за цел да се справят с извънредните ситуации, които могат да възникнат при тази и всяка следваща мисия. Трябва да се каже, че всяко едно от тези неща е огромно предизвикателство, което вече е постигнато от големите космически агенции, което също ще демонстрира възможностите на Индия.

И така, Индия се справя изключително успешно със своята демонстрация. Космическият кораб в момента е в орбита около Земята, функционира безупречно и успешно изпълнява своите "повдигащи" маневри. Сега, можем да очакваме началото на декември, когато една последна такава че го откъсне от гравитацията на Земята и ще го отправи към Марс.

В пространството се ширят много въпроси, които общо взето нямат точен отговор, но може би това е нормално за тестова мисия. Един от тях е защо апаратът ще напусне Земята по такъв сложен начин? Цял месец допълнителна работа е разхищение, но когато имаш за цел да тестваш технологии, тогава се оправдава. Трябва да се тестват поведението на кораба, да се настроят комуникациите с него, които постепенно от околоземни ще преминат в далечни. Една от причините за провала на руската мисия "Фобос-Грунд" до Марс беше, че апаратът не беше проектиран да осъществи околоземни комуникации и до последно не се знаеше причината за аварията. Може би Индия желае да изчисти този проблем. Новите космически кораби трябва да могат да разговарят със Земята както когато са близо до нея, така и когато са далеч.

След множество тестове, апаратът най-накрая ще се отправи към Марс, където вече възниква другият основен въпрос - какво всъщност ще прави там? Отговорът отново са тестове. Най-напред 15 килограма са много малко полезен товар за космически кораб от такъв клас. Тази ниска маса, означава ограничени възможности. Но целта е проверка работата на тези инструменти и успешната комуникация. Въпреки това, тази мисия все пак ще генерира научни данни, може би няма да са това което се очаква, но ще генерира. Въпреки ограничените възможности, инструментите са интересни.

Lyman Alpha Photometer (LAP) измерва относителното количество деутерий и водород в горните слоеве на атмосферата на Марс. Това ще позволи да се изчисли колко вода се е изгубила от атмосферата на планетата. Този инструмент, според научната общност е прекалено лек със своите 1.5 кг. Свръхинтересния сензор за Метан (MSM) е предназначен да измерва метан в атмосферата. "Mars Exospheric Neutral Analyser" е спектрометър, който ще анализира състава на неутралните атоми също в атмосферата. "Mars Colour Camera" е три-цветна камера предназначена за наблюдение на динамични събития на Марс. Тя също ще се използва за двете луни - Фобос и Деймос. Накрая инфрачервения спектрометър "TIS" ще измерва топлинните емисии. Термичните емисии ще покажат състава на повърхността и минералогията на Марс. Всички са много интересни, но за съжаление са прекалено "леки" според учените. За сравнение само Неутралният газ спектрометър на предстоящата мисия до Марс "МАВЕН" тежи 27 кг. Почти всички инструменти са с параметри, които вече са работили на Марс.

"Кюриосити" вече изследва атмосферното съдържание на Метан и лабораторията занижи значително количеството на този газ. Всъщност анализът беше доста прецизен, над възможностите на метан сензора. Малко е неудобно да търсиш нещо което вече е установено че го няма, но все пак MSL извърши измерванията само в една точка. Може би метанът не е там, където е Кюриозити.

Камерата обаче е интригуващ инструмент. Очакванията са, тя да произвежда много висококачествени изображения. Всъщност, корабът ще се движи по много дълга спрямо планетата орбита. 80 000 км означават, че Mangalyaan ще се движи доста бавно, когато е далеч от Марс или ще има прекалено много време да произвежда глобални снимки на червената планета. Когато е най близо, той просто ще профучава прекалено бързо покрай нея. Според научните среди, този ексцентрицитет не е оптималния за научна работа на Марс, но пък той позволява корабът да преминава по-продължително покрай Деймос, което означава че ще изследва по-подробно тази луна, която обикаля на височина 20 000 км. Това ще позволи да получим прекрасни снимки. За сравнение орбитата на "Mars Express" е 300/10 000 км и апаратът я обикаля за 7.5 часа.

Свиването на орбитата обаче ще изисква повече гориво, което ще увеличи масата на апарата. PSLV просто не може да издигне тази маса, и изглежда че тази орбита е най-доброто, което Индия може да постигне на този етап. NASA е разработила безгоривен начин за снижаване. Когато корабът преминава през горните слоеве на атмосферата, той се забавя. Тази безплатна спирачка не е планувана от Индия. Може би с течение на мисията, може и това да стане - сегашната цел е просто Mangalyaan да достигне Марс.

Ако Индия осъществи това, ISRO ще се превърне в четвъртата агенция, която е достигнала Марс, след NASA, ESA и Съветския съюз. Говори се дори за нещо като космическа надпревара между Индия и Китай. Тук трябва да кажем, че и двете държави са изключително огромни, въпреки че си имат своите проблеми, те притежават огромен ресурс - научен, техологичен, а и политически, нещо с което не можем да се похвалим. Но космическите програми са доста различни. Китай се ориентира в пилотираното усвояване на космоса, безпилотните мисии са лунни. Индия изглежда ще работи в дълбокия космос. Това е добре, може би това е правилният начин, вместо всяка космическа агенция да изследва всичко, по добрият вариант ще бъде всяка отделна да се специализира в нещо, където ще бъде далеч по-продуктивна. Времето ще покаже.

  • 1389
  • 0
  • Nov 12, 2013

Коментар
Подобни публикации