spacebg covers

Касини е фотографирал шестоъгълника на Сатурн
Мисия: Cassini–Huygens


Увеличаване Това е гледка към загадъчния шестоъгълник на Сатурн получена в най-високата резолюция до момента. Изображенията са от камерите на Касини през множество цветни филтри, което е с цел изпъкването на отделните структури. Забелязва се движението на голямо разнообразие от облачни структури. Съществува огромен ураган точно в центъра, притежаващ око - около 50 пъти по-голямо от очите на средните урагани на Земята. Освен това централно чудовище, също присъстват и многобройни малки вихри, които се появяват като червеникави овали. Някои от тях се въртят по часовниковата стрелка, докато самия шестоъгълник и урагана се въртят на обратно. Някои от тези вихри са увлечени от атмосферните потоци както на шестоъгълника, така и на бурята. Най-големия от тези вихри се забелязва близо до долния десен ъгъл на шестоъгълника и се появява белезникав. Неговия диаметър е 3500 km или приблизително два пъти размера на най-големия ураган на Земята. Цветовете са изкуствени. Червеното, зеленото и синьото съответстват на отделни дължини на вълната в близката инфрачервена светлина. Това е нещо, което не можем да видим със собствените си очи, но тази светлина преминава през най-горните атмосферни слоеве и носи информация от вътрешността. Тази част от спектъра е чувствителна към малките аерозоли. Ако погледнем с невъоръжено око, шестоъгълника ще се появи в златно-син цвят. Credit: NASA/JPL-Caltech/SSI/Hampton University

Получените изображения са с най-високата разделителна способност до момента, на които се виждат множество детайли на уникалната структура, закотвена точно върху северния полюс на Сатурн.

Достигащ до около 70 градуса северна ширина и обхващащ около 30 000 km диаметър, шестоъгълника е вълнообразен атмосферен поток в който скоростите на ветровете достигат до около 322 километра в час. Точно в центъра се е поместила масивни въртяща се буря, която никой не знае от кога е активна. Подобна структура е уникална за слънчевата система. В момента съществуват теоретични модели, дори са проведени лабораторни експерименти обясняващи явлението.

Докато много по-скромните урагани на земята съществуват около седмица, шестоъгълника се върти вече десетилетия, и кой знае - може би от векове. Атмосферните модели на Земята са много сложни, но всички те са временни, защото съществува триене между въздуха и твърдата повърхност. Учените подозират, че стабилността на шестоъгълника има нещо общо с липсата на твърди земни форми на Сатурн, който по същество е една гигантска топка от газ.

В момента, наблюдаването на шестоъгълника е изключително благоприятно, защото Слънцето осветява северния полюс от края на 2012 год. Камерите на Касини се възползват от този факт и са заснемали интересната структура през периоди от 10 часа, когато космическия кораб е прелитал над северния полюс на планетата. Съставените филми предоставят добър поглед към движението на облачните структури там.

Вътрешността на целия шестоъгълник е осеяна с множество по-малки бури, някои от които се въртят в посока обратна на централната буря, която без съмнение диктува цялата картина там. Някои от тези вихри просто се носят от въздушните течения формирайки изключително динамичната среда. Най-големият от тези вихри е с размери около 3500 км или около два пъти по-голям от най-големия ураган зарегистриран на Земята.

Всичките изображения са представени в изкуствени цветове, което се прави с цел, по-лесно да се разграничат разликите между видовете частици, суспендирани в атмосферата - това са сравнително малки частици, които образуват мъгла - вътре и извън шестоъгълника.

Във вътрешността на шестоъгълника съществуват частици със значително по-малки размери отколкото извън шестоъгълника. Това означава, че струята формираща самата структура е нещо като бариера и образува нещо като антарктическа озонова дупка на Земята.

На Земята, антарктическия студ формира въздушни потоци, които са нещо като аналог на шестоъгълника на Сатурн. Големият студ и различни химически процеси разрушават озона, а въпросните потоци пречат количествата озон да се възобновят от вътрешността на планетата. За това, над южния полюс на Земята се формира озонова празнина или дупка. На Сатурн, големите аерозоли не могат да преминат в шестоъгълника заради мощните ветрове и остават извън него. Тези частици са създадени, когато слънчевата светлина огрява атмосферата.

Очакванията са, с наближаването на лятото, което ще настъпи през 2017 год., осветеността над северния полюс още повече да се подобри. Тогава в атмосферата трябва да настъпят много промени и учените са развълнувани да ги проследят.


  • 1401
  • 0
  • Dec 5, 2013

Коментар
Подобни публикации