космическия кораб -dawn- разкрива нови подробности за гигантския астероид веста
Мисия: Dawn - изследване на Веста и Церера


Космическия кораб "Dawn" разкрива нови подробности за гигантския астероид Веста.

Даун разкрива астероида Веста като място, което се отличава с разнообразна повърхност и състав, настъпващи резки промени в температурата, както и улики за неговата вътрешна структура. Резултатите са представени на срещата на Европейския съюз на науките във Виена. Те ще помогнат на учените разберат по-добре в началото на Слънчевата система и процесите, които доминират при формирането на астероида.

Снимките, получени от камерата и инфрачервения спектрометър, направени от двете научни орбити - 680 км и 210 км над повърхността, показват истинско богатство от разнообразие от минерали и скали. Изработените фалшиви цветни изображения помагат по-добре да се изучи състава на повърхността и дават възможност да се идентифицира материал, който някога е бил разтопен под повърхността на астероида.

Също така се забелязват следи от скали разтопени по време на въздействия. Много от скалите се състоят от желязо и магнезий, и са богати на минерали, които често се срещат във вулканичните скали на Земята. Изображенията също разкриват гладки езерни депозити, които може да са фин прах, създаден по време на ударите, който се е наслоил в ниските райони.

В кратера "Tarpeia" близо до южния полюс на астероида, Dawn разкрива ленти от минерали, които се появяват като брилянтни слоеве по стръмните склонове на кратера. Това наслояване позволява на учените да видят по-назад в геоложката история.

Слоевете са запазили първоначалните си характеристики, защото са изолирани от замърсяването с микрометеорити. Наблюдаваните чести свлачища също разкриват скрити и съответно запазени подземни минерални модели.

Dawn е предоставил на учените почти 3-D изглед на вътрешната структура на астероида. Засега данните предполагат неправилна по-плътна област близо до Южния полюс, което предполага, че там Веста е ударен от по-плътен обект. Този обект най-вероятно е създал наблюдавания басейн "Rheasilvia".

Освен това, сондата е съставила температурни карти на повърхността с висока разделителна способност. Данните показват, че температурата може да варира от направо топлите минус 23 градуса по Целзий в най-слънчевите места, до вледеняващите минус 100 градуса по Целзий в сенките. Това е най-ниската температура, измерена от видимия и инфрачервен спектрометър. Тези констатации показват че повърхността реагира относително бързо на осветлението.
Увеличаване Това са комбинирани изображения от камерата на Dawn. Първото изображение - черно-бялото, показва отличителните топографски характеристики на терена в близост до кратера "Aquilia" разположен в южното полукълбо. Втория образ е съставен във фалшиви цветове и той разкрива различния състав на повърхността. Третото е комбинация от двете изображения, за да се види връзката между топографията и сътава.

Камерата притежава седем цветни филтри, които позволяват да се съставят изображения на повърхността в седем различни дължини на вълните на светлината. По този начин, се улавят цветове, които иначе са неразличими за човешкото око. Тези неуловими цветове, учените ги представят на композитните изображения с фалшиви такива. По този начин е изработено второто изображение. На него, конкретно зеленото показва относителната наситеност на желязо съдържащи минерали. Тези изображения са направени от 680 километра над повърхността, на 26 октомври 2011 год. Те покриват площ 60 х 60 км.

Тази област е близо до ръба на басейна "Rheasilvia" в южното полукълбо. Близо до горния ляв ъгъл се забелязва кратера "Aquilia" в който безименен кратер е изкопал и разпръснал тъмно син материал. И двата кратера изглеждат доста свежи, което означава че са сравнително млади. Учените все още спекулират за естеството на материалите с различни цветове, която информация ще дойде когато се обработят данните от гама-лъчевия и неутронен детектор, който все още сканира повърхността. Image credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA
Увеличаване Още една подобна серия от изображения показваща сравнително пресния кратер "Vibidia", който се намира в екваториалната област в басейна "Veneneia". Забелязва се, че кратера е попаднал в лека депресия, която може да е останка от много стар кратер. Също така, се забелязват лъчисти структури произхождащи от кратера и ако се направи аналогия с Луната и Меркурий излиза че този кратер е оголил и изхвърлил свеж материал който се намира непосредствено под ерозиралия слой реголит. Както на предходното изображение дъното на кратера се появява тъмно синьо. Това показва силната разлика между вътрешните и външните слоеве и изглежда че вътрешната структура на астероида е съставена от един и същ материал както на екватора, така и на южния полюс. Image credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA
Увеличаване Тези две карти показват топографията на южното полукълбо на Веста (ляво) и карта на гравитационното поле (дясно). Интересното е, че централния връх на басейна "Rheasilvia" показва аномалия на тежестта. Това означава, че жълтото трябва да бъде по-малко жълто от наблюдаваното. Най-вероятно тази повишена плътност се дължи на факта, че тялото което е създало басейна е било по-плътно от обичайната плътност за Веста. Image credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA

  • 1267
  • 0
  • Apr 27, 2012

Коментар
Подобни публикации