Реклама

космическия телескоп -спицер- отбеляза десет години в космоса из
Мисия: Spitzer Space Telescope


Космическия телескоп "Спицер" отбеляза десет години в космоса.

Изминаха точно десет години от стартирането на най-голямата космическа инфречервена обсерватория - "Спицер". Телескопът все още функционира и продължава да изследва тъмната за нас страна на космоса в инфрачервени лъчи.
Увеличаване Сензационни спираловидни ръкави, както и централен бар се разкриват от този нов поглед на галактиката "Скулптор" от Спицер. Image Credit: NASA/JPL-Caltech

За този период, обсерваторията е открила и изучила безброй комети, астероиди, звезди, далечни планети и галактики. Дори с помощта на Спицер се откриха разнообразни сложни молекули в открития космос, които може някой ден да станат градивните блокчета на живота. Такава е молекулата с форма на футболна топка наречена "бикубола". Тези въглеродни сфери изпълват пространството около новоформиращите се звезди. Някога, много отдавна и слънчевата система може да е гъмжала от тези миниатурни, но изключително стабилни топчета, които по-късно да са осигурили въглерода за живота на Земята. За напред, Спицър ще продължава да изследва космоса, като приоритет ще бъде да наблюдава астероиди, които са потенциални кандидати за безпилотни и пилотируеми мисии до тях.

Инфрачервената визия на Спицър позволява да се види много студената и прашна страна на Вселената. В близост до дома, телескопът също изучи кометата "Темпъл 1", която беше посетена от мисията "Deep Impact" през 2005 година. Спицер също изненада света с откриването на най-големият от многото пръстени на Сатурн. Тази огромна структура представлява тънка лента от лед и прахови частици. Тя е изключително бледа за да се наблюдава във видима светлина, но инфрачервените детектори Спицър са в състояние да видят нейната топлина.

Но най-удивителната находка идва отвъд нашата слънчева система. Телескопът е първият, който открива светлината идваща от планета извън нашата слънчева система. Това е емблематичен подвиг на мисията. От директните проучвания на тези екзотични светове, астрономите са в състояние да вникнат в състава и динамиката на техните атмосфери.

Освен всички други открития, мисията включват проучване и преброяване на най-близките до нас звездообразуващи региони. Заедно с космическия телескоп "Хъбъл", обсерваториите са направили най-подробната до момента карта на Млечния път, на която ясно си личи спираловидната структура на нашата галактика. Освен това, телескопите са открили, че най-далечните познати галактики са по-масивни и зрели от очакваното.

Спицер се оказва изключително продуктивна мисия. Нейното разработване започва още преди 30 години и учените казват, че тогава дори и не са си представяли какви чудеса ги очакват.

През октомври, Спицер се очаква да осъществи инфрачервени наблюдения на малкия околоземен астероид "2009 DB". Целта е да се определи неговия размер точно, което ще покаже дали НАСА ще бъде в състояние да го улови и евентуално пренасочи. Този астероид е един от многото кандидати до които агенцията трябва да осъществи подобна мисия.

Спицер, най-напред е кръстен "Space Infrared Telescope Facility" на след старта е преименуван в чест на Лиман Спицер, който се счита за баща на космическите телескопи. Той е първият, който започва кампания за извеждането на телескопи в космоса, които са над размазващите ефекти на атмосферата, още през 1940-те. Неговите усилия са довели и до разработването на телескопа "Хъбъл", който беше изведен в орбита от космическа совалка през 1990 година.

Успоредно със старта на Хъбъл, НАСА създаде програма за извеждане в орбита на общо четири "велики" обсерватории, които трябва да променят нашето разбиране за Вселената. От тях три все още работят - "Хъбъл", "Спицер" и рентгеновата обсерватория "Чандра". Вече не съществува гама-лъчевата обсерватория "Compton", но пък сега работи още по-мощният "Ферми".

Всяка от тези велики обсерватории осъществява уникална гледка към космоса. Най-ползотворните наблюдения са тези, които се припокриват от всички възможни дължини на вълните на светлината. Затова, най-впечатляващите открития са направени от телескопи като "Спицер" съвместно с другите големи телескопи.

Спицер изразходи охлаждащата си течност необходима за работата на сензорите улавящи по-големите дължини на инфрачервената светлина през 2009 год. Тогава започна така наречената топла фаза на мисия. Въпреки, че няколко канала в момента са изключени, Спицър продължава да произвежда смайващи резултати, което се очаква да продължи поне още няколко години.
Увеличаване Това е емблематично изображение от Спицер, показващо планетарната мъглявина "Хеликс". Тази космическа структура е честа цел на астрономите-любители защото се отличава с ярки цветове и зловеща прилика с огромно око. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/Univ.of Ariz.
Увеличаване Масивните звезди могат да сеят хаос в заобикалящата ги среда. Точно това вижда космическия телескоп Спицер, когато е погледнал мъглявината "Карина". Image Credit: NASA/JPL-Caltech

  • 1430
  • 0
  • Aug 26, 2013

Коментар
Подобни публикации