Красивата галактика Вера Рубин
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Тази панорама от Хъбъл разкрива истински астрономически манекен - величествената галактика „UGC 2885“. Уникалното при нея е, че тя е най-голямата галактика в местната Вселена, но някак си е съомяла да запази непокътнат своят красив спираловиден централен диск. 

Credit: NASA

Този гигант е 2,5 пъти по-широк от нашия Млечен път и съдържа 10 пъти повече звезди. Изглежда, че галактката просто си седи тихо в продължение на милиарди години и най-вероятно съвсем спокойно засмуква водород от междугалактическото пространство.  

С този темп на хранене, тя образува доста скромно количество нови звезди спрямо нейните размери, само половината от скоростта с която се раждат нови звезди в нашата галактика. Супермасивната  централна черна дупка също спи. Понеже галактиката не поглъща по-малки галактики, тя е гладна за падащо вещество, което трябва да запали централната черна дупка.

Галактиката е наречена "Галактика на Рубин", в чест на астронома Вера Рубин (1928 - 2016). Новите изследвания от Хъбъл всъщност са вдъхновени от първоначалната работа на Вера Рубин през 1980 г.  върху размера на тази галактика. Тогава Рубин измерва нейното въртене, което предоставя доказателства за наличието на тъмна материя, която съставлява по-голямата част от масата на галактиката.

Новото изследване е нещо като възпоменателна плоча за това събитие. Резултатите целят да се изясни процеса отговорен за чудовищните размери на галактиката.

Как всъщност се е запазил този красив спирален диск с тези размери. Дискът сам по себе си е доказателство че тя не е претърпяла нито един по-сериозен сблъсък с друга галактика по време на своята еволюция. Но как може да се формира нещо толкова огромно, без да се удря с нищо.

Част от отговорът е, че тя е сравнително изолирана в космоса и няма близки галактики, които да се сблъскат с нея или да нарушат формата на диска.

Според учените съществуват два варианта или тази галактика е с невероятен късмет като през милиардите години е поглъщала само съвсем малки галактики, които не са оставили никакви видими белези върху диска, или тя просто бавно набъбва като засмуква газ от околното пространство.

Общото мнение на астрономите обаче е, че по втория начин не може да се формира такова чудовище, просто в околностите няма достатъчно газ за това. За това, високата резолюция на Хъбъл се използва, за да се преброят кълбовидните купове  в ореола - огромна обвивка от слаби звезди, заобикалящи галактиката. Това може да предостави доказателства, че тези звезди са остатъци от по-малки падащи галактики за много милиарди години.

Но защо обаче, тези удари не са оставили видими белези или поне малко да са деформирали диска. Загадката си остава, може би Джейм Уеб или новият инфрачервен телескоп (WFIRST) някога ще дадат яснота по въпроса.

Конкретно за панорамата, всички ярки звезди на нея са от нашата галактика, дори една се вижда като че ли е свръх нова от самия диск. Само че дифракционните шипове я издават, тя е съвсем близо до нас за това е толкова ярка, а галактиката е отдалечена на 232 милиона светлинни години зад нея.  UGC 2885  се намира в северното съзвездие Персей.

---

• 1377
• 0
• Feb 3, 2020

---

Коментар