spacebg covers

Кюриосити вече работи в Кимбърли
Мисия: Mars Science Laboratory


Увеличаване Тази панорама показва различните видове скали в "Кимбърли". Изображенията са от 2 април 2014 година и това място предлага разнообразие от скални разкрития, които предстои да се изучават. Image Credit: NASA/JPL-Caltech

Кюриосити вече работи в планираното място, където ще търси улики за древната водна среда, която е била напълно годна за поддържане на живота такъв, какъвто го познаваме на Земята. В тази област се пресичат три различни вида терени и това е мястото, което е богато на най-разнообразни скални оголвания. С пристигането си тук, Кюриосити е изминал общо 6,1 километра от кацането.

Планът на мисията е, роувърът да прекара тук почти целия май, може и до средата на юни. Оставането зависи от това, колко време ще отнеме подготовката и самото сондиране. Подготовката на един сондаж, вземането на проби и анализа отнема около две седмици.

Какво представлява "Кимбърли" - това е лесно различимо място на орбиталните снимки - забелязват се три конични могили, които са организирани по начин, който наподобява дупките на топка за боулинг. Тези могили са най-горните части от трите вида скали, които за щастие са достъпни за изследване. Извън триъгълника който описват се забелязва гладък терен, но между тях съществува изключително набразден релеф. Набраздяванията като цяло се изразяват в ивици, ориентирани в посока изток-запад. Кюриозити е подходил от северния край, където е пристигнал през Сол 574. Тогавашната позиция е била точно между първите две могили, а през Сол 584 вече не само е фотографирал, но дори е извършил първите проучвания посредством роботизираната ръка.

За геолозите е изключително важно да се изследват скалите в Кимбърли, защото и трите вида терени изглежда са пясъчници. Освен това те се появяват съвършено различни, което се дължи на разликите в спойките между частиците. Пясъчника е скала, която се състои от частици вариращи от 0.60 до 2 милиметра в диаметър но интересното е да се знае съставът на цимента, който ги слепва. Това слепващо вещество се смята че е създадено през различни епохи и носи информация за различните среди на Марс.

Отново, на това слепващо вещество се дължи устойчивостта на скалите срещу ерозията. Всеизвестно е, че едни скали в Гейл са устойчиви към ерозия, на тях се дължи наличието на могили, хълмове и плата. Дори високата планина Шарп може до голяма степен да дължи външния си вид заради устойчивия цимент, който изгражда много от нейните пластове. Други скали не са имали щастието да се формират от здрав цимент и отдавна са ерозирали създавайки най-разнообразни форми, отново видни в Гейл.

Така че, основния въпрос в Кимбърли е, какъв е съставът на видовете цимент, което ще отговори при какви условия е създаден. Единствените инструменти способни да дадат отговорите са "SAM" и "Chemin", а това означава, пробиване. Но въпросът е къде? За да се избере най-правилното място, марсоходът се е разходил далеч на юг, заобикаляйки северозападната могила и произвеждайки множество впечатляващи панорами като тази, тази и тази, които разкриват геоложкото богатство в Кимбърли. Това е продължило до Сол 595 от мисията, което е 8-ми април. От тогава насам са проведени множество анализи, целта на които е да се открие най-подходящото място на сондажа. Всъщност решението трябва да се вземе всеки момент и марсоходът да се отправи натам.

Увеличаване Красива панорама съставена от изображения получени през Сол 595 когато роувърът е в най-южната част на Кимбърли. Това е най-южната могила и след нейното фотографиране, марсоходът просто изчаква да получи координатите на мястото, където ще сондира. NASA / JPL / MSSS / Thomas Appéré

Увеличаване Тази гледка от Кюриосити е направена само ден преди пристигането в Кимбърли. Тя е съставена от кадри получени от навигационните камери на 1 април 2014 година. Image Credit: NASA/JPL-Caltech

Увеличаване Стереоснимка на трите могили ограждащи областта "Кимбърли" между които е разположен разложения терен, който предстои да бъде изследван. Загадката е защо тези структури съществуват или са устойчиви на ерозия спрямо околния терен, който отдавна се е разложил. Кюриозити се е разходил почти до най-южната могила, за да потърси най-подходящото място за сондиране. NASA / JPL / UA / Phil Stooke / Emily Lakdawalla

Увеличаване Накрая нещо интересно - това изображение от Кюриосити, направено на 3-ти април, 2014 г., включва един светъл лъч в близост до горния ляв ъгъл. Възможните обяснения са или проблясък от гладка скала или космически лъч попаднал върху детектора. Image Credit: NASA/JPL-Caltech

Изображения, заснети от Кюриосити на 2 и 3 април включват светли петна, които биха могли да се дължат на отразяващи слънчевана светлина скали или космически лъчи, които бомбандират детектора на фотоапарата.

Роувърът е направил тези изображения веднага след пристигането си в Кимбърли. Светлите пиксели се появяват на хоризонта в една и съща посока - запад-северозапад от марсохода, по време на следобедното слънце.

Учените казват, че при хилядите изображения, почти всяка седмица виждат такива с ярки петна. Те могат да бъдат причинени от космическите лъчи преминаващи през детектора или слънчева светлина отблясваща от гладки скални повърхности. На изображенията от 2-ри 3-ти април, ако светлите петна се дължат на проблясващи скали, тогава се предполага, че тази скала отстои на около 160 м от позицията на роувъра.


  • 1797
  • 0
  • Apr 14, 2014

Коментар
Подобни публикации