spacebg covers

Кюриосити е направил нещо уникално
Мисия: Mars Science Laboratory


Увеличаване Това е скалата "Литълтън", заснета от Кюриосити през Сол 637. Този камък най-вероятно е метеорит и той много прилича на метеоритите, които старият марсоход "Опортюнити" е изучил. NASA / JPL / MSSS

Марсоходът за първи път е заснел как планетата Меркурий преминава пред диска на Слънцето. Това е първия наблюдаван пасаж на планета, видяна от друга планета освен Земята, а също е и първото изобразяване на Меркурий от повърхността на Марс.

Заради гигантското разстояние, планетата се появява само като поредица от шест пиксела или тя е почти невидима. Но нейната позиция следва стриктно очаквания път който се основава на орбиталните изчисления. Това само по себе си е изключително показателно за прецизността, която вече е достигнала астрономията и нейната значимост. Ако се върнем назад в историята, наблюденията на транзитите на Венера са били използвани за измерване на размера на Слънчевата система, метод предложен от Халей, а транзитите на Меркурий са били използвани за измерване размера на Слънцето.

Наблюденията са направени на 3 юни 2014 г., и интересното е, че освен Меркурий, двете главни камери показват също и две слънчеви петна приблизително с размерите на Земята. Слънчевите петна се движат само по отношение на околоостното въртене на Слънцето, което е много по-бавно, отколкото на движението на Меркурий.

Последният транзит на Венера, от гледна точка на Земята беше през юни 2012 г., следващият ще е след век. Меркурий, ще осъществи транзит наблюдаван от Земята на 9-май 2016 г. Транзитите на тези две планети видяни от Марс обаче, са по-чести. Следващият път, когато Кюриосити ще наблюдава транзит на Меркурий ще е през април 2015 г., а на Венера през август 2030 г. и на Земята през ноември 2084 год.

А междувпрочем научните работи в Кимбърли приключиха и Кюриозити отново е на път. През последните няколко седмици роувърът е предприел истински спринт - само за около 15 дни, марсоходът се е предвижил повече от половин километър!

Това поставя въпроса, кога ще пристигне да крайната си цел? Разстоянието по права линия между текущата позиция и Murray Buttes (специална точка в северния край на Шарп, след която започват залежите от глини) е около 3,5 километра. Разбира се, Кюриозити не може да кара по права линия, особено сега, когато трябва да се движи по сравнително гладък пясък за да предпази колелата си. За това, ако предположим че трябва да измине още около 5 км, със сегашния темп около километър на месец, се получава след 5 месеца или през ноември. Планът беше края на август, сега през ноември, дори вече се говори че пристигането може да е през първите месеци на 2015 год., което освен всичко означава още много чакане...След Кимбърли, други научни дейности не се предвиждат, тъй че следващите няколко месеца роувърът просто ще се движи....

Но това съвсем не означава, че марсоходът няма да произвежда красиви изображения. Правенето на снимки се смята, че не е наука и точно поради тази причина те се публикуват в реално време. Друг е въпросът с данните от аналитичните инструменти, които НАСА може да ги задържи. Например данните от последния сондаж най-вероятно ще станат публично достъпни чак след шест месеца. Както и да е, сега роувърът се движи и фотографира, дори за малко е можел да подобри рекорда си за най-дълго преминато разстояние за един ден. Това е било през Сол 661, когато е изминал 139 метра. Рекорда е през 385, когато е прекосил цели 153 метра за един ден.

Още една приятна изненада, поне за мен, активирана е малката камера "MARDI". Нейният обектив е разположен в основата на машината и сочи отвесно надолу. Нейната основна функция е, да генерира филм, който да покаже почти целия процес на кацането. Теоретично, тази камера е способна да направи видео със скорост от 4 или 5 кадъра в секунда, което е достатъчно за времето на кацането, но не е нужно да се прави толкова бърз филм, когато роувърът се движи. Неговата максимална скорост е 4 см в секунда, тъй че, фотоапаратът може да прави по една снимка веднъж на 4 или 5 секунди. Засега са получени само няколко кадъра с пълна резолюция, но те са достатъчни за съставянето на тази анимацията, от силно преработени изображения, които вече са на Земята.

Другото нещо, което се следи е състоянието на колелата. За целта, от време на време MAHLI прави пълен набор от изображения, като най-актуалните са от Сол 660. За сега, двете задни колела все още по същество не са повредени, за разлика от средните, които са най-набити, но най-голямата дупка е на предното ляво. Повредите и дупките са само по повърхностите, ребрата или грайферите са като чисто нови. Но това е така, защото кожата или джантата на колелото умишлено е направена възможно най-тънка. Всяка допълнителна дебелина ще окаже огромно влияние върху общата маса на машината. Само един мм допълнителна дебелината ще добави повече от 10 килограма, което е повече от 1% от общата маса. Това е огромен разход за нещо, което може и без него.


  • 1201
  • 0
  • Jun 17, 2014

Коментар
Подобни публикации