Реклама

кюриосити най-накрая достигна глината
Мисия: Mars Science Laboratory


Кюриосити най-накрая достигна глината.

Официално, мисията потвърди, че регионът наречен "глиносъдържаща част", заслужава името си. Най-накрая две проби от Кюриосити, които наскоро бяха придобити от целевите скали "Аберлади" и "Килмари" разкриха високите количества минерали от глина.
Credit: NASA/JPL-Caltech



Този глинест регион е разположен в ниската част на планината Шарп и той се набива на очи още от орбита. Това всъщност беше превеса, кратера "Гейл" да бъде избран като работна площадка на мисията. Глината е много интересен минерал защото се образува във вода, която е от съществено значение за живота. Основната цел на мисията е да види, дали някога, преди милиарди години Марс е бил годен да поддържа земеподобен живот. Този въпрос вече е с положителен отговор, който идва от изследване на други минерали по маршрута заради което учените не си даваха много зор да достигнат глината от 2012 насам.

Но сега, след седем години круиз, Кюриозити най-накрая ще вкуси глина. Дори минераложкия анализатор "CheMin" е осъществил първите анализи. Интересното е, че се наблюдава много малки количества хематит, минерал от железен оксид, който също се формира във вода и който изглежда е бил изобилстващ само на север на хребета "Вера Рубин". Това е интересен показател за химическата връзка вода-скали, но сега интересна е глината.

Може би, най-знаменитото свойство на глината е, че нейният кристален строеж консервира подобно на стъклото на бурканите водата от която се формира. Точно това е целта на мисията - да разконсервира миниатюрните капсули древна вода и да изследва нейните свойства. Точно поради тази причина, наличието на глина е най-сигурния маркер че някога кратера „Гейл“ е бил пълен с вода или поне скалите са взаимодействали с вода.

Теорията е, че дупката на кратера постепенно се е напълнила с вода от околните региони, която при своя транспорт е изкопала речни корита и канали. Изкопаният материал се транспортира от водата и се утаява на дъното на езерото. Може би е съществувал и хидроложки цикъл, сезонно колебание на нивото на езерото и сезонно активиране на каналите. Вероятно водата е копала през различни скални породи през отделните геоложки цикли, което се е отразило и на състава на утайките. Точно това разнообразие на утайки е причината за изключително шарената геоложка картина на Гейл.

Кюриозити до момента се е натъкнал на всякакви седиментни скали, но върхът са глините. Трябва да се каже, че глината е вторичен продукт, водата е взаимодействала с утайката с течение на времето, оставяйки изобилие от глина в скалите. Каква е била водата, колко свободен водород и кислород е притежавала, какви са нейните изотопи, химичен състав и какви вещества е разтваряла ще се изследва тепърва.

Сега, Кюриозити преди започването на голямата работа си е взел почивка за да наблюдава облаците на Марс. Двете черно-бели навигационни камери са уловили изображения на облаци. Интересното е, че тези облаци са изградени от воден лед, формирал се на 31 километра надморска височина.

Екипът на мисията се опитва да координира наблюденията от роувъра с навигационния апарат на "InSight" работещ на 600 километра от Кюриосити. Наблюдения на един и същ облак от два наземни апарата ще помогне да се изчисли по-точно височината на структурата, дори да се изгради 3Д панорама.
Тези красиви плаващи облаци са фотографирани на 17 май 2019 г., от навигационните камери на Кюриосити. Credit: NASA/JPL-Caltech


  • 181
  • 0
  • Jun 11, 2019

Коментар
Подобни публикации