spacebg covers

Кюриосити се движи по съвсем нов терен но назад
Мисия: Mars Science Laboratory


Увеличаване Красива и огромна панорама от Кюриосити, направена през Сол 543. Забелязват се множество различни видове скали които са групирани в слоеве по северния склон на "Лунната долина". Марсоходът обаче бърза и няма време да изследва щателно, затова, след като е фотографирал пейзажа същият ден веднага е изминал още 75м на запад. NASA 

През Сол 547 от началото на мисията, роувърът вече се движи по нов начин - назад. В този режим, марсоходът дори е изминал цели 95 метра за един ден. Съвсем скоро, навигаторите рискуваха и прекараха роувъра през една пясъчна дюна, която беше нещо като преграда към една много по-плоска и удобна за шофиране област. Движейки се там, очакванията са износването на колелата да намалее.

Дългосрочната дестинация е подножието на "Шарп", но в момента Кюриозити се е устремил към едно интересно място, което по-рано беше известно като "KMS -9", сега е преименувано на "Кимбърли". Маршрутът до тази точка е избран да бъде през пясъчни пътеки, формирали се в долините сред ниски хребети и плата. Планът е, Кюриосити да се поспре в Кимбърли, където ще проведе серия от научни дейности, не е изключено дори и сондиране. Докато научният екип е зает, навигаторите ще чертаят новия маршрут на мисията до дългосрочната дестинация, но вече по по-мек пясъчен терен, който обикновено се появява в долините, а не по хребетите.

Причината за промяната избора на терен са колелата. Едно от последните огледи състоянието на марсохода, алармира обществеността - колелата са получили множество пробойни, които ако продължат със същата скорост може да се окажат проблем. Колелата са изработени от много лека сплав на алуминия, която е пригодена да запази еластичните си свойства при ниските температури на Марс. Проблемът е, че при обикновени марсиански температури, този метал е прекалено мек и той бързо се захабява. Износването на колелата е планирано и инженерите са отчели този факт още при конструирането, но разчетите са това да се случва много по-бавно отколкото е наблюдаваното. Като индикатор служи черния цвят с който са боядисани външните повърхности, като всяка пробойна свети с ярък металически отблясък сред матовата повърхност.

Пробойните са лоши, но изглежда този материал е оптимален за нуждите на мисията. Кюриозити е голям роувър, което означава че неговите колела също са големи. Ако например те бяха изработени от стомана, едно че шестте джанти щяха да станат много тежки, при работни температури под -100 по Целзий щяха също да са крехки като стъкло. Почти винаги в космоса, колкото си по лек толкова по-добре. Всеки грам повече, често струва хиляди долари, особено когато става въпрос за доставка на Марс и когато се отчете този факт със способността колелата да се конструират с голям габарит, да са леки, здрави, еластични и относително евтини, избора вещества не остава много дълъг.

Поради тези съображения, инженерите в момента търсят начини да забавят износването. Изображенията сочат, че най-големи поражения са претърпели предното и средно колело от лявата страна. Това означава, че товарът някак си трябва да се прехвърли върху дясната част. Това става с промяна посоката на движение - назад. След като роувърът се е завъртял и включва задна, навигаторите са го накарали да спринтира 95 метра надолу през долината. След това отново са заснели колелата и изглежда лявата част не е получила нови пробойни. Изглежда шофирането назад дава резултат.

Лично на мене, като шофьр, шофирането назад винаги ми е било неудобно, но когато става въпрос за роувър, то доста често е полезно. Дори някак си щеше да изглежда забавно ако можехме да видим някой от роувърите как се лъкатушка бавно сред марсианската пустош назад. Всъщност и трите роувъра "Спирит", "Опортюнити" и "Кюриосити" са проектирани да се движат еднакво добре както напред, така и назад. На първо място това се прави с цел, ако някой от тях изпадне в трудно положение, превключвайки на задна просто да се измъкне.

Но вече и трите роувъра са карали назад по различни причини - Кюриосити за да предотврати износването на гигантските си, съответно леки, но меки колела. Неговата конструкция е такава, че когато се движи в различни посоки, натоварването на колелата е различно. Спирит, защото едното предно колело беше повредено и по-добре беше да се влачи, отколкото да се бута. Опортюнити всъщност повече от половината време кара назад, дори и в момента това е предпочитаната посока, защото изглежда по-този начин дясното предно колело работи по-добре. Всъщност Опортюнити е изминал по-голямото разстояние от своя маршрут карайки назад.

Кюриозити обаче, за разлика от Опортюнити няма да кара назад през цялото време, а само от време на време. Причината са навигационните камери, които гледат напред. Марсоходът е оборудван също и с навигация, която му позволява поглед и назад, но тя е значително по-неудобна от проектната. По тези причини Опортюнити през интервал от няколко метра се обръщаше за да заснеме терена с навигационните си камери, след което отново обръщаше и продължаваше на задна.

Както и да е, заключеният между хребетите пясък, като и задното шофиране изглежда са спрели бързото износване на колелата. За в бъдеще, инженерите планират да се придържат също към шофиране в долините. Всъщност топографията там не е толкова екстремна за да се говори за "долини", "хребети" дори плата. Хоризонталите на топографската карта са само през един метър, а обичайния работен наклон на Кюриозити е около 4 градуса или той е изкачвал превишения от четири на сто метра. От сегашната си позиция, до "Кимбърли", роувърът ще изкачи само около 7 метра, а разстоянието е около 500 метра. При този плосък терен, "долините" и "хребетите" по-скоро са "снишения" и "повишения", рядко "могилки".

Все пак, дори и тази безлична топография ще има своя ефект. Кюриозити е висок 2 метра и решението занапред той да се движи от по-високите места в долини ще означава, че марсоходът не винаги ще има един просторен изглед към околния терен. Може би красивите панорами на далечните пейзажи ще бъдат заменени от също така с красиви гледки показващи стените на каньоните през които се движи. За феновете на геологията обаче, това е нещо добро.

Увеличаване Примамливи разкрития във "Виолетовата долина". Тези скали най-вероятно са формирали дъното на някогашния басейн и те са нещо като предвестник на това, което се очаква роувърът да срещне в "Кимбърли". Изображението е от Сол 546. NASA / JPL / MSSS / Thomas Appéré

Увеличаване Топографска карта на терена, през който се движи Кюриосити. Нищо че разликите в цветовете са големи, теренът там като цяло е плосък, хоризонталите са през един метър. Картата е обратна - колкото по-голяма стойност, толкова по-ниско се намираме и обратно. NASA / JPL / MSSS / Thomas Appéré


  • 1117
  • 0
  • Feb 21, 2014

Коментар
Подобни публикации