ледения материал изхвърлен от енцелад се смята че попада на рея и формира нейния коралов оттенък
Мисия:
Cassini–Huygens
Ледения материал изхвърлен от Енцелад, се смята че попада на Рея и формира нейния коралов оттенък. Задното кълбо или противоположно обърнатата страна към Сатурн, има по-тъмен, ръждиво-червеникав нюанс. Червените нюанси се смята, че се дължат на ударите от малки частици произхождащи от циркулиращата плазма и газове, които са толкова горещи, че атомите са разделени на йони и електрони в магнитната среда на Сатурн. Малки, богати на желязо "наночастици" може също да попадат на повърхността и да формират червеникавия оттенък, което е установено, въз основа на по-ранни анализи от "Касини" и по специално от екипа на визуалния и инфрачервен спектрометър.
Тези снимки са направени от сурови изображения, получени от камерите на "Касини" през ноември 2005 година. Учените анализират луната заснета във видима, ултравиолетова и инфрачервена светлина. Обработката засилва нашите възгледи за тези луни отвъд това, което може да се види от човешкото око.
Изображението вляво е съставно изображение, направени от данни натрупани чрез използването на инфрачервени, зелени и ултравиолетови филтри. Средното показва изображения, направени от данните, получени от инфрачервените и зелени дължини на вълната, с посочване на относителното зачервяване на структурите. Ярката област в средата на изображението всъщност е най-червена. Изображението от дясно показва данните натрупани от анализа на инфрачервените на ултравиолетовите дължини на вълните. По-тъмната структура има син нюанс.
Увеличаване Credit: NASA/JPL/SSI/LPI
Тези три подробни изображения на Рея са направени от данни, получени от космически кораб "Касини", на които са показани цветните петна и ленти по повърхността на ледената луна. Учените смятат, червеникаво-синкавия оттенък се дължи на големи и малки бомбардировки.
На всяка снимка, задното полукълбо е от лявата страна, а водещото полукълбо е от дясната страна. Изображенията са центрирани на близо 145 градуса западна дължина, около 35 градуса на изток от границата между водещото и изоставащото полукълбо. Яркият кратер Inktomi може да се види в близост до центъра на изображението в ляво и дясно, но е по-трудно да се види в средното изображение, защото там е по-малка разлика на инфрачервено / ултравиолетови съотношение.

Увеличаване Credit: NASA/JPL/SSI/LPI
На тези три изображения със засилени цветове са показани екваториалните райони на Рея и са направени от данни, също получени от "Касини". Цветовете са засилени, за да покажат цветни петна и ленти на повърхността на ледената луна.
Наблюдават се верига от синкави петна по екватора, които се появяват, когато пресния синкав лед е оголен на фона на по-старите кратери. Учените от Касини наскоро съобщиха, че не намират доказателства в изображения от Касини за пръстен около Луната. Въпреки това, учените анализират тези подобрено-цветни изображения и предполагат, че синкавия материал може да са е бил оголен от катастрофирал материал от орбита или може би е съществувал пръстен в не много далечното минало.
Тези снимки са направени от сурови изображения, получени от камерите на "Касини" през септември 2007 година. Учените анализират данните получени във видима, ултравиолетова и инфрачервена светлина.
Изображението вляво е съставно изображение, направени от данни в инфрачервения, зелени и ултравиолетовия диапазон. Средното изображение показва данните от съотношението инфрачервена-ултравиолетова дължина на вълната, с посочване на относително сините структури. Изображението от дясно е топографско изображение, където лилавото е кота 0, а розовото е 6 км височина.
Всички снимки, са центрирани в 0 градуса северна ширина и 163 градуса западна дължина. Показаната област, обхваща около 16 900 кв. км.

Увеличаване Credit: NASA/JPL/SSI/LPI
Тази схема илюстрира бомбардировките, които образуват цветните петна и ленти по повърхността на няколко ледени луни на Сатурн. Стрелката посочва орбиталното движение на всяка луна. Ледения материал, който се изхвърля от Енцелад образува E-пръстена, който бомбандира няколко спътника в орбита около Сатурн. E пръстена образува нюанси с коралов оттенък по водещите полукълба на Тетида, Диона и Рея. Когато спрея от струите отново попада на Енцелад, той оставя синкава скреж.
На изоставащите полукълба на няколко спътници се смята, че попадат частици от циркулиращата плазма и газове - материя толкова гореща, че атомите са разделени на йони и електрони в магнитната среда на Сатурн. Изоставащите полукълба на Тетида, Диона и Рея имат по-тъмен, ръждиво-червеникав оттенък. Малки, богати на желязо "наночастици" също могат да участват в боядисването на изоставащите полукълба с червеникав цвят.
Движението на високоенергийни електрони в посока, обратна на посоката на плазмата в магнитния балон около Сатурн изглежда влияние на цветните модели на Мимас и Тетида. Учените все още изследват точно това, което се случва, но електроните изглежда изрисуват на повърхността на Мимас истински "Pac-Man" топлинен модел, открит от инфрачервения спектрометър на Касини в началото на 2010.
Въпреки че съществуват прилики между луните, има и някои повърхностни различия. Въпреки че плазмените бомбардировка са важни за всички луни, електроните текат в обратна посока и доминира само между Мимас и Тетида (Енцелад е защитен от E-пръстена). Материала от E-пръстена попада върху водещите полукълба на повечето сателити, но в действителност най-големи поражения нанася на изоставащата страна на Мимас.

Увеличаване Credit: NASA/JPL/SSI/LPI
Цветно изображение със засилени цветове на Мимас. На него се изтъква синкавата лента около екватора. Гледката показва водещото полукълбо на Мимас. Големият изваян кръг на повърхността е кратера Хершел.
Тази сложна снимка е направена от сурови изображения, получени от камерите на Касини в периода 2004-2009год. Тъмно-синкавата лента около Мимас се дължи на факта, че повърхността се облъчва от високо енергийни електрони, които плават в посока, обратна на потоката на плазмата в магнитния балон около Сатурн. Електроните изглежда изрисуват на повърхността на Мимас истински "Pac-Man" топлинен модел, открит от инфрачервения спектрометър на Касини в началото на 2010.
Всички тези нови цветни изображения на средните луни на Сатурн, както и много научни констатации, излизат в доклад, наскоро публикуван в онлайн списанието Icarus. В него учените описват, как тези светове, са намерили пътища за обмен на материал между тях. Всички те се намират в един външен пръстен на Сатурн, известен като Е-пръстен, който се формира от изхвърлените частици от Енцелад и магнитната околна среда на планетата. Новите открития може да обяснят тайнствения "Pac-Man" топлинен модел на Мимас, открит по рано тази година от "Касини". От всички тези нови изображения и изследвания следва, че някак си тези спътници се държат като едно семейство, имат записи на подобни процеси и събития върху тях, но всеки спътник ни предоставя тази информация по свой си уникален начин. Никой не е мислел или очаквал, че електроните ще оставят такива очевидни отпечатъци на повърхностите или ще направят повърхността на Мимас толкова интересна, който в началото се е смятал за много скучен.
Богатството на данните от "Касини" е такова, че учените могат най-накрая да нарисуват картината на това как спътниците са боядисани и да направят анализ. Ледения материал изпускан от Енцелад, изгражда мъгливия Е-пръстен, който изглежда, оставя светло-сини подписи. Изследването на синия материал на Енцелад, показва, че Луната е покрита от уловени частици от собствения си "дъх".
Спрея от Енцелад, попада върху Тетида, Диона и Рея. Учените обаче все още са повече от озадачени защо това замърсяване на полукълбата на тези луни им придава коралов цвят, а не син, както е при Енцелад.
По задните полукълба на Тетида, Диона и Рея, се забелязва по-тъмен ръждив цвят, който им придава червеникав оттенък. Червените нюанси се смята, че са причинени от малки частици идващи от циркулиращата плазма и газове, материя толкова гореща, че атомите са разделени на йони и електрони в магнитната среда на Сатурн. Малки, богати на желязо "наночастици" може също така да бъдат причината за червения цвят, открити от по-ранни анализи на данните от Касини.
Мимас също е в допир със спрея на Енцелад, но боядисването се наблюдава по завършващата част на Мимас. Това вероятно се случва, защото той орбитира от вътрешната страна на Енцелад, или по-близо до Сатурн, отколкото Тетида, Диона и Рея. Освен това, Мимас и Тетида имат тъмно-сини области. Това може да се очаква, ако повърхността е била облъчена с високо енергийни електрони, движещи се в посока, обратна на потока на плазмата в магнитния балон около Сатурн. Учените все още изследват точно това, което се случва, но електроните изглежда изрисуват на повърхността на Мимас изтински "Pac-Man" топлинен модел, открит от инфрачервения спектрометър на Касини в началото на 2010год.
Отново се установиха уникалните вериги от синкави петна по екватора на Рея и отново е отворен въпроса дали Рея притежава или някога е притежавала пръстен около нея. Петната не изглеждат свързани с Енцелад, а по-скоро изглежда, че синкавия лед е пресен, който е оголен в по-старите кратери. Авторите на статията предполагат, че те са се образували от попаднал на повърхността метериал, съществувал в близкото минало като пръстен в орбита около Рея.
Източник:
НАСА
Коментар