Реклама

марсианските атмосферни и почвени условия позволяват съществуването на подпочвени течности през но
Мисия: Mars Science Laboratory


Марсианските атмосферни и почвени условия, позволяват съществуването на подпочвени течности през нощта.

Перхлоратът, идентифициран в марсианската почва от Кюриосити и предишната ландер мисия "Феникс", притежава свойствата да абсорбира водните пари от атмосферата и да понижава температурата на замръзване на водата. Това предполага механизъм за съществуването на преходни течности, дори и при по-високи географски ширини на Марс.

Новите изчисления са извършени на базата на един пълен цикъл измерени температури и атмосферна влажност. Анализите посочват, че условията в близост до екватора позволяват образуването на подземни води през нощите на цялата година, като при изгрев слънце те се изпаряват и съответно изчезват. Това особено състояние трябва да е още по-благоприятно при по-високите географски ширини, където по-студените температури и повечето водни пари, могат да доведат до по-висока относителна влажност.
Увеличаване Един от сензорите на "REMS", който е изпъкнал на ляво от мачтата на това изображение. Пълният пакет на инструмента включва сензори за атмосферното налягане, относителната влажност, температура на въздуха и на земята, силата и посоката на вятъра и нивата на ултравиолетовата радиация и които работят денонощно през всичките марсиански сезони. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/MSSS



Течната вода е задължителната съставка на живота, и тя е основната цел на мисиите до Марс. За съжаление, условията по повърхността са негостоприемни за съществуването на земни микроби, но възможността за течности под плитката подповърхност разширява значително обитаемостта на планетата.

Новите данни идват от метеосензорите на роувъра (REMS) и измерванията на количествата водород в почвата от "Dynamic Albedo of Neutrons" (DAN). Учените всъщност не са засекли течности, но изчисленията показват, че те са възможни. Кюриосити е първата мисия, която измерва както относителната влажност в атмосферата на Марс близо до повърхността, така и температурата на земята през всички часове на денонощието през всичките сезони. Относителната влажност зависи от температурата на въздуха и от количеството водна пара в него. Измерванията показват относителна влажност от около пет процента през летните следобеди до сто на сто през есенните и зимните нощи. Пълните с въздух пори в почвата, взаимодействат със солите, когато относителната влажност премине определено прагово ниво. Тогава солите абсорбират достатъчно водни молекули, за да се формира течността. Перхлоратните соли са особено добри в това и нещо повече, прехлорати са идентифицирани както в полярните региони, така и по екватора и изглежда са добре разпространен по цялата планета.

Учените с помощта на камерата "HiRISE" работеща на "Mars Reconnaissance Orbiter" през последните години, непрекъснато документират многобройни тъмни потоци, които се появяват и стичат по различни склонове през топлите сезони. Водещата хипотеза е, че те се активират от течност, формирана по описания начин.

Кратера "Гейл" всъщност излиза, че е едно от най-малко вероятните места на Марс за формирането на подобни течности в сравнение с обекти, находящи се на по-висока географска ширина. До момента, Кюриосити е открил много доказателства за древна мокра среда на Марс, която предполага благоприятни условия за възникване на живота. Сега, макар и силно редуцирана, възможността за наличие все още на мокра среда е доста обещаващо. Новите резултати може би ще послужат за разработването на нова мисия до планетата, която ще изучи тези предполагаеми течности, която не е изключено да се натъкне на нещо още по интересно.

  • 995
  • 0
  • Apr 15, 2015

Коментар
Подобни публикации